— Знаеш ли, вярвам, че ми отива — отвърна тя и отстъпи.
Ева се усмихна обнадеждено.
— След два месеца ще разберем дали ми понася и на мен.
Роуз погледна бързо към лейди Ротшилд, която още се суетеше около каретата, и отново насочи вниманието си към приятелката си.
— Грегъри ти е предложил? — Тя не беше изненадана, защото това се очакваше отдавна, но очакваше, че приятелката й ще сподели новините с нея в по-лична обстановка.
Блондинката кимна и на лунната светлина косата й изглеждаше почти сребърна.
— Трябва да определим точна дата, но във всеки случай очаквам да стана лейди Брамфорд Грегъри скоро след разпускането на парламента. Говори се, че кралица Виктория смята да го удостои с титла, знаеш ли?
Роуз сключи вежди. Не можеше да прецени дали приятелката й беше щастлива, или не.
— Ами твоят мистериозен кавалер?
Ева сви рамене и избегна погледа й.
— Няма го. Грегъри е тук, а и семействата ми има очаквания към мен. — Отново срещна погледа на Роуз. — Това е добър съюз.
Кого се опитваше да убеди тя? Роуз кимна.
— Разбира се, че е. А и Грегъри те боготвори. Не се съмнявам, че ще бъдеш много щастлива.
Приятелката й само кимна. Каквото и да се въртеше в ума й, остана недоизказано, защото лейди Ротшилд се присъедини към тях. В погледа й имаше известно неодобрение, когато се обърна към Роуз. Разбира се, не каза нищо. Роуз знаеше, че лейди Ротшилд я харесва, но очевидно не одобряваше брака й, още по-малко начина, по който се беше случил. Освен това явно не искаше дъщеря й да бъде свързвана с какъвто и да било скандал.
Разбира се, малко скандалност можеше да бъде и полезна, подобрявайки нечие положение в обществото. Но само с мярка, разбира се. Какво странно разбиране.
Роуз поздрави контесата учтиво и сърцето й леко трепна, когато лейди Ротшилд направи лек реверанс. Така повеляваше нормата. Сега тя беше херцогиня. Каквото и да беше мнението на майката на Ева за нея, сега тя беше по-високо в социалната йерархия от тях.
А това беше напълно достатъчно, за да се усмихне широко.
Трите влязоха заедно в къщата, а когато стигнаха балната зала, лакеят обяви пристигането им. Роуз не си въобрази, че когато обявиха името и титлата й, залата замлъкна за миг, преди да зажужи отново, докато тя слизаше по стълбите.
Шепот. Всички си шепнеха по неин адрес.
Тя не можа да спре руменината, която изби по страните и се спусна надолу към гърдите й, но държеше главата си високо, докато всички очи наблюдаваха пристигането й. Дори успя да се усмихне. Някои хора я наблюдаваха с презрение — макар да бяха съвсем малко. Други я гледаха с интерес и едва прикрито съжаление, а трети, за които трябваше да бъде особено внимателна, я следяха с любопитство. Това бяха хората, които щяха да спекулират за всеки малък детайл, докато измислят история, която да харесат и, разбира се, споделят с всички останали.
Клюкари.
Със сигурност нямаше как целият шепот да е провокиран единствено от брака й с Грей, нали? Те не бяха първата двойка, принудена да се венчае, защото са ги хванали заедно. Със сигурност немалко от гостите споделяха сходни причини за брачните си съюзи.
Разбира се, техният брак бе първи през този Сезон. Бягството на Бронте бе замаскирано умело и добре прикрито с годеж, така че Роуз и Грей бяха основната атракция, докато някой друг не се превърнеше в повод за обсъждане. Чудесно. С малко късмет някой скоро щеше да направи нещо скандално или глупаво.
Ева се приближи към нея и я заговори открито, сякаш нищо не се бе случило. Роуз беше достатъчно прозорлива да види, че скъпата й приятелка само се опитва да я разсее и именно заради това я обичаше толкова силно.
— Добра вечер, дами — поздрави ги познат мъжки глас.
Роуз се обърна и видя Келън застанал до тях. Изглеждаше поразително добре в черно-белия си костюм, а златната му вратовръзка само придаваше допълнителен характер на безупречната му визия. Не изглеждаше ни най-малко разочарован от нея, дори напротив. Когато погледите им се срещнаха, на Роуз й се стори, че е по-скоро загрижен.
— Мистър Максуел — поздрави го тя с усмивка. — Радвам се да ви видя.
Той й предложи ръката си.
— Мога ли да ви придружа до масата с напитките, Ваша светлост?
В този момент наистина се нуждаеше от едно приятелско лице.
Роуз го хвана под ръка и помоли Ева и лейди Ротшилд да я извинят. След това позволи на Келън да я поведе.
— Трябва да призная, че съм изненадана, че изобщо говориш с мен — призна му тя, докато пристъпваха. Беше повече от напрегната заради стотиците погледи, които ги съпровождаха.