Беше свободен. И въобще не се интересуваше, че някой може и да го види. Сърцето на Грей летеше. Мили боже, чувстваше се наистина добре.
Язди, докато слънцето не започна да се подава от изток, а след това поведе Марлов към изхода. Размина се с някакъв господин, когото не разпозна, но очевидно мъжът го опознаваше. За момент Грей затаи дъх притеснен, че това може да е съпругът на някоя от бившите му любовници, но явно не беше. Мъжът просто докосна шапката си за поздрав, Грей кимна в отговор и двамата се разминаха без произшествия.
Не че Грей би имал против евентуална конфронтация — боже, та за момент дори си бе помислил да предложи своите най-искрени извинения, но определено не искаше да прави скандали и да привлича излишно внимание към себе си. Роуз нямаше нужда от повече клюки и одумвания.
Е, явно не всички го смятаха за дете на Сатаната, помисли си той и тежестта в гърдите му изчезна.
Прибра се у дома с мокри дрехи и полепнала към черепа коса точно когато конярите започваха утринната си смяна. Беше малко да се каже, че се изненадаха да го видят.
— Добро утро, господа — поздрави ги той усмихнат. Остави Марлов в ръцете на опитен млад коняр и затича към къщи гладен и нетърпелив да види съпругата си.
Тя все още спеше, когато той влетя в стаята, но шумът от пристигането му я разбуди.
Протягайки се сънено, тя се надигна на възглавниците и го изгледа учудено.
— Къде си бил?
— Излязох да пояздя — съобщи той с идиотката щастлива усмивка, която отказваше да слезе от лицето му.
— Излязъл си да пояздиш? — Тя примижа и разтърка очи.
— Да. — Някак си не беше успял да предвиди реакцията й, защото определено очакваше да е по-ентусиазирана.
Вместо това тя се намръщи.
— Само по риза, в дъжда, без шапка и вратовръзка, където всеки може да те види. Но въпреки това не идваш на празненства, където си изцяло облечен и с мен?
Грей примигна.
— Мислех си, че ще се зарадваш. — По дяволите, той се чувстваше щастлив. Или поне преди малко. Чувстваше се безтегловен и изпълнен с радост. Сега се чувстваше сякаш бе извършил нещо нередно.
— Да се зарадвам? — Роуз едва не се задави с думата и се изправи. Изглеждаше толкова млада и гневна, както седеше в леглото с разбъркани от съня коси и придърпани към гърдите й чаршафи. — Откакто съм пристигнала в Лондон, хората ме зяпат и си шушукат за мен и теб. Жените обсъждат тялото ти по начин, който ми подсказва, че го познават лично и обстойно. Трябваше да преглътна намеци, съжаление и жестоки шеги, докато ти се криеше в тази къща. А сега очакваш да съм щастлива, че си дал на клюкарите още доводи, които да използват срещу мен? Сега всички ще говорят за дивия херцог на Рейтън, който язди в Хайд Парк полугол. Разбира се, Грей. Щастлива съм. Браво на теб.
Никога преди не я беше виждал такава, нито подозираше, че в нея може да се таи толкова огорчение. И въпреки това не можеше да я вини, макар това да не спря също така емоционалната му реакция.
— Знаеше какъв съм, когато се съгласи да се омъжиш за мен. Никога не съм се опитвал да крия миналото си от теб.
— Не, но и никога не си го споделял изцяло, нали? — Тя се изправи на колене, подобно малка горска амазонка с тънката си нощница и разпилени по раменете оплетени коси. — Има ли в цяла Англия жена над двадесет и пет, която не си изчукал и която не те презира заради това?
— Майко мила. Колко очарователен речник сте развили, Ваша светлост. Баща ви би се гордял колко лесно вулгарностите се изплъзват от езика ви. — В момента, в който изрече тези думи, той осъзна какъв идиот е.
Роуз побесня.
— Не смей да намесваш баща ми. Той ме предупреди да стоя далеч от теб.
— Предупреждение, което ти доброволно игнорира, защото ти искаше да „ме чукаш“, както сама така цветно се изразяваш. Не ме обвинявай за това, Роуз. Ти дойде да ме търсиш. Аз щях да продължа да правя и невъзможното, за да те избягвам.
— Ако ме смяташ за толкова долна, защо въобще ме помоли да се омъжа за теб?
— Не те смятам за долна. — Как изобщо беше способна да си помисли подобно нещо? — Просто искам да осъзнаеш собственото си съучастничество в брака ни. Макар че ми се иска да си мисля, че между нас има нещо повече от секса.
Тя се отпусна обратно на леглото.
— Не знам какво има между нас. Преди мислех, че… но сега просто не знам. Чувствам се, сякаш не те познавам.