Джейн Ан Кренц
Невинни лъжи
На Сюзън Симънс — с благодарности за необикновеното и предано приятелство. Казвала съм го и преди, ще го кажа отново: ти си не само фантастична писателка, ти си една от сестрите, които никога не съм имала.
Пролог
Осем месеца по-рано…
Клеър Ланкастър седеше в кафенето на една голяма книжарница във Финикс, Аризона, и се оглеждаше за природената си сестра, която не познаваше. Хаотична смесица от напрежение, тревожност, копнеж и несигурност бушуваше вътре в нея до такава степен, че й пречеше да изпие зеления чай, който си беше поръчала.
Дори и да не беше виждала снимки и да не беше чела статии за Елизабет Глейзбрук и богатото й, влиятелно семейство в аризонските вестници и в списанията за архитектура и обзавеждане, тя пак щеше да я познае в мига, в който я видя да влиза през вратата.
„Това със сигурност не се дължи на роднинска прилика“, помисли си Клеър. Висока метър и петдесет и осем, тя бе свикнала повечето хора да са по-високи от нея, не само повечето мъже, но и много жени. Даваше си сметка, че също като Наполеон има склонност да прекалява, за да компенсира.
Приятелите й и хората, които я обичаха, я определяха като целеустремена. Тези, които не й бяха приятели, използваха други определения: трудна, инат, властна, агресивна. В някои случаи се чуваха дори думите „кучка“ и „топкотрошачка“, основно произнесени от мъже, които бяха открили, че да я вкарат в леглото не е толкова лесно, колкото са си мислили.
Елизабет беше пълната й противоположност: висока и стройна, с медено кестенява коса, дълга до раменете, изсветляла от пустинното слънце и дискретно направените в скъп фризьорски салон кичури. Лицето й изглеждаше очарователно, с благородническа симетрия и елегантен профил.
Но Елизабет правеше най-силно впечатление със стила си. Тя имаше не просто добър вкус по отношение на дрехи, бижута и аксесоари, тя имаше изключително изтънчен вкус. Знаеше точно кои цветове подчертават естествената й красота и притежаваше непогрешим усет за детайлите.
Неотдавна, преди да сключи брак с Брад Макалистър, Елизабет беше имала една от най-успешните фирми за интериорен дизайн в югозападните щати. Нещата се бяха променили коренно през последните няколко месеца. Процъфтяващият й бизнес се бе сринал.
Елизабет се поколеба за миг при вратата на кафенето, оглеждайки малката тълпа. Клеър понечи да вдигне ръка, за да привлече вниманието й. Не очакваше Елизабет да я познае. В крайна сметка за нейната работа нямаше статии в лъскавите списания, а снимките от сватбата й определено липсваха от светските страници на вестниците. Изобщо не беше имало сватба, в интерес на истината, но това беше друг въпрос.
За нейно удивление обаче, Елизабет спря да оглежда помещението веднага щом забеляза Клеър, която седеше в ъгъла. После тръгна към нея през лабиринта от маси.
Моята сестра, помисли си Клеър. Позна ме, точно както и аз бих я познала, дори и без да съм виждала снимката й.
Когато Елизабет се приближи, Клеър видя трудно прикривания ужас в лешниковите й очи.
— Слава богу, че дойде — прошепна Елизабет. Красивата кожена чанта се разлюля леко в здраво стиснатите й пръсти.
Напрежението и несигурността на Клеър изчезнаха за миг. Изправи се и прегърна сестра си, сякаш се познаваха цял живот.
— Всичко е наред — успокои я тя. — Всичко ще се оправи.
— Не, няма — прошепна Елизабет, задавена от сълзи. — Той ще ме убие. Никой не ми вярва. Мислят ме за побъркана. Всички смятат, че е идеалният съпруг.
— Аз ти вярвам — каза Клеър.
1.
Джейк Солтър стоеше в сенките на дългата веранда и всичките му сетива — и нормалните, и паранормалните — бяха насочени към пустинната нощ. Внезапно усети, че косъмчетата на тила му настръхват. Първият признак, че нещо скоро ще изложи на опасност цялата му внимателно изградена стратегия.
Ловецът в него предупреждаваше да не пренебрегва това смущаващо усещане.
Зловещият индикатор за надвиснало бедствие прие формата на малка, компактна кола, която се появи на претъпкания паркинг пред голямата къща на Глейзбрук.
Задава се нещо лошо. Или нещо много, много интересно. Ако съдеше по опита си, двете неща често вървяха заедно.
— Изглежда, е някой закъснял гост — каза Майра Глейзбрук. — Не знам кой може да е. Сигурна съм, че всички поканени са вече тук, освен тези, които се извиниха, че няма да присъстват.
Джейк наблюдаваше малката кола, която се придвижваше бавно. Шофьорът си търсеше място за паркиране сред редицата скъпи седани, тежки джипове и лимузини, задръстили алеята. Като плъх, който приближава оазис в пустинята, където вече са се събрали много планински лъвове.