— Тази кучка се е върнала тук. Не мога да повярвам. Наистина се е върнала тук. Как смее след това, което направи!
Тя зарови лице в дланите си, завъртя се несигурно и се втурна към верандата.
Оуен спря на място. Той бе атлетичен шейсетгодишен мъж със силни черти и грижливо подстригана сива коса, със спокоен и самоуверен вид. Но в момента изглеждаше смутен и безпомощен.
Джейк изпита известно съчувствие към него. Преди години Шипли беше помогнал на Арчър да основе „Глейзбрук Инкорпорейтид“. Двамата мъже бяха партньори в продължение на почти три десетилетия, преди Арчър да откупи дела на Оуен от общия им бизнес. Все още бяха близки приятели и често играеха голф заедно.
Преди година Оуен се запозна и ожени за Валъри. Това беше втори брак и за двамата. Арчър беше разказал на Джейк, че Оуен и Валъри се запознали чрез услугата за запознанства в сайта на „Аркейн“. Джейк имаше предчувствие, че компютърните сватовници в организацията, чиято цел бе да помогнат на самотните членове да си намерят партньори в живота сред хората със сродни таланти, са пропуснали опасността Валъри да се превърне в алкохоличка. Не за пръв път уредените от сайта връзки се оказваха грешка.
— Съжалявам — каза Оуен и погледна Клеър. — Добре ли си?
Клеър стоеше, потопена до раменете във водата.
— Не се тревожете за това, господин Шипли.
— Сигурна ли си? — попита Оуен.
— Да. — Гласът й се смекчи. — Стана случайно. Загубих равновесие и паднах в басейна.
Оуен видимо се напрегна.
— Валъри просто не е на себе си, откакто Брад беше убит.
— Знам — кимна Клеър.
— Опитвам се от доста време да я убедя да отиде да се лекува. Но тя отказва.
— Разбирам — каза Клеър.
Оуен кимна.
— Благодаря. — Той погледна отново към къщата. Валъри беше изчезнала в сенките на верандата. — Най-добре да я откарам вкъщи.
Той тръгна назад към къщата с провиснали рамене.
Джейк го изчака да се отдалечи. После се приближи до ръба на басейна.
Клеър отмести мократа коса от очите си и го погледна. Движеше ритмично ръцете си под повърхността.
— Не казвай нищо — предупреди го тя.
— Не мога да се сдържа. — Той клекна. — Предупредих те да не се разправяш с нея.
Клеър направи физиономия.
— Смятах, че консултантите би трябвало да правят нещо полезно и продуктивно в кризисни моменти.
— Точно така. За малко да забравя.
Той се изправи, отиде до близката кабинка за събличане и отвори вратата. На един рафт откри купчина големи хавлиени кърпи. Взе една и я занесе до басейна.
— Това полезно ли е? — попита той и разгъна хавлията.
— Определено.
Клеър си пое дъх и се потопи под водата, за да открие обувките си. Когато отново се показа на повърхността, се отправи бавно към широките стъпала, където я чакаше Джейк.
— В кабинката има и халат — каза той, намятайки раменете й с кърпата.
— Благодаря.
Клеър стисна кърпата и се отправи към кабината за преобличане. Черният костюм бе залепнал за тялото й и очертаваше щедрата извивка на ханша.
Тя свали сакото си точно преди да стигне до вратата. Тънката бледа копринена блузка, която носеше отдолу, беше станала прозрачна от водата. Джейк видя презрамките на финия й сутиен.
Клеър изчезна в кабинката. Той прецени възможностите си. Нямаше никакво съмнение, че Клеър Ланкастър беше замесена в нечий изкусен план да попречи на някого. Той трябваше да реши как да действа с нея, но първо се нуждаеше от повече информация.
Вратата на кабинката се отвори. Клеър се появи, увита от глава до пети в дебел бял халат. На главата й имаше омотана хавлия. Носеше мокрите си дрехи в едната ръка и подгизналите обувки — в другата.
— Мисля, че партито приключи за мен — каза тя и спря до масата, за да вземе дамската си чанта.
— Така изглежда — съгласи се той. — Ще те заведа вкъщи.
— В хотела — поправи го тя. — Не живея тук, забрави ли?
Шокиран, той осъзна какво е казал. Това се казва грешка на езика! Беше го изрекъл, без да мисли, и имаше предвид своята къща — тази, която беше наел. Какво, по дяволите, означаваше това? Сигурно имаше нещо общо с вида й по халат и мисълта, че е гола под снежнобялата материя.
— Ще те откарам до хотела — каза той.
— Благодаря, но си имам кола.
— Не е проблем. Това ще ми даде извинение, за да си тръгна по-рано. Разговорите на такива партита ме отегчават.
— Тогава защо си дошъл?
Той сви рамене.
— Арчър ме покани. Клиент ми е.
Клеър го изгледа странно. Той разбра, че тя знае, че я лъже. Но усети, че няма да му го каже в лицето.
Опитваше се да го разгадае, осъзна Джейк. Имаше право. Той правеше същото с нея. Усмихна се леко.