— Какво е толкова забавно? — попита Клеър сърдито.
— Сякаш се фехтуваме. Проверяваме защитите на другия. Търсим уязвими места. Това е интересна игра, не мислиш ли?
Тя остана неподвижна.
— Не съм дошла тук да играя игри.
— Знам. Но понякога игрите ни намират.
— Не знам какво си мислиш, че правиш, Джейк Солтър, но каквото и да е…
Той хвана ръката й.
— Хайде да те откарам в хотела ти.
— Казах ти, мога да се оправя сама. Ще се прибера с колата си.
— Бъди разумна. — Джейк я насочи към верандата. — Мокра си до кости. Имала си уморителен ден. Преживя семейна сцена, поднесена от жена, която те мрази до дъното на душата си. На всичко отгоре сигурно не се ориентираш съвсем добре из Финикс. Нека аз те откарам до хотела ти.
— Не, благодаря — учтиво, но решително му отвърна тя.
— Същият инат си като Арчър!
Двамата стигнаха до верандата. Клеър спря рязко и погледна отворените врати.
— Няма да вляза отново там — каза тя и погледна халата си. — Не и в този вид.
— Няма — съгласи се той, стисна ръката й и я поведе покрай верандата. — Ще минем оттук.
Той я преведе покрай къщата. Когато стигнаха до претъпканата с коли алея, Джейк видя младежа, който обслужваше паркинга, да обикаля около колата под наем на Клеър.
— Изглежда, съм запушила нечия друга кола — отбеляза Клеър.
— Моята.
Тя се сепна, после се усмихна тъжно.
— Каква е вероятността да улуча точно нея, а?
— Предполагам, че това е карма.
— Вярваш ли в кармата?
— Не вярвах до тази вечер — призна той. Не му хареса начинът, по който младежът оглеждаше колата на Клеър. — Май имаме проблем.
— Какъв? — Тя вдигна глава, стискайки ключа в ръката си.
Вече бяха близо до колата й. Джейк видя паяжината на пукнатините по предното й стъкло. Клеър ги забеляза няколко секунди по-късно.
— По дяволите! — прошепна тя. — От фирмата за коли под наем няма да се зарадват.
Младежът забеляза Джейк.
— Тъкмо щях да ходя да говоря с шефа си.
— Какво се е случило? — попита Клеър.
— Госпожа Шипли се появи преди няколко минути — обясни смутено младият мъж. — Искаше да знае коя кола е пристигнала в последния половин час. Казах й, че е тази.
— Мили боже! — възкликна Клеър. — Какво е направила с предното ми стъкло?
— Ами… разби го с един камък — обясни младежът.
— Къде е госпожа Шипли? — попита Джейк.
— Съпругът й се появи малко след нея. Каза, че ще я откара вкъщи. Извини се и каза да ви предам, че ще оправи нещата с фирмата, от която сте взели колата под наем.
Джейк пусна ръката на Клеър.
— Е, това решава нещата. Няма да се върнеш в хотела си с тази кола. — Той взе ключовете от пръстите й, които продължаваха да ги стискат. — Ще преместя колата, за да мога да изкарам моята.
Клеър въздъхна и отстъпи.
— Добре. Благодаря.
— Карма, а? — Той отвори вратата на малката кола и седна зад волана.
Клеър изчака, пъхнала ръце в джобовете на халата, докато Джейк размени местата на двете коли. Когато паркира повторно нейната кола, той настани Клеър на предната седалка на БМВ-то си и после заобиколи до шофьорското място.
Седна зад кормилото и потегли по алеята, от която излезе на виещия се път. Пазачът му махна с ръка, когато минаваше през масивната порта от ковано желязо.
Клеър гледаше през прозореца, очевидно погълната от нощта и светлините на Аризона в далечината.
— Знаех, че Брад Макалистър е бил убит преди шест месеца — каза Джейк след известно време. — Арчър спомена нещо, че според полицаите той попаднал на крадци, които извършвали обир с взлом в дома му в Стоун Кениън.
— Това е официалната версия. — Клеър не отмести поглед от мастиленосинята тъмнина. — Но както може да си забелязал, майката на Брад е убедена, че аз съм убила сина й. Разпространява теорията си вече няколко месеца. Доколкото разбирам, пожънала е доста голям успех с нея, макар Елизабет да ме уверява, че повечето хора в Стоун Кениън внимават много какво приказват на глас пред Арчър.
— Арчър със сигурност не би искал да се разпространяват подобни клюки.
Тя обърна глава и го погледна.
— От полицията всъщност ме разпитаха.
— Щеше да е изненадващо, ако не бяха го направили. Ти си открила трупа.
— Да.
Той я погледна. Тя пак се беше втренчила в нощта.
— Сигурно е било неприятно — каза той тихо.
— Определено.
Известно време той мълча.
— Как стана така, че ти първа си се появила на местопрестъплението?
— Пристигнах със самолет в Аризона онази вечер, за да се видя с Елизабет. Беше станало объркване с едно съобщение, което уж съм й оставила. Тя мислела, че ще пристигна на следващата сутрин. Беше отишла на приема на Академията по изкуствата в Стоун Кениън, когато пристигнах. Аз отидох право у тях. Входната врата се оказа отворена. Влязох и попаднах на трупа на Брад.