И без паранормалната си сетивност той долавяше следите от шока и ужаса под повърхността на спокойно изречените думи.
— Арчър ми каза, че сейфът бил отворен — вметна Джейк. — Определено прилича на осуетен обир.
— Да. Но това не попречи на Валъри да стигне до заключението, че аз съм убила сина й. Тя мисли, че съм имала връзка с Брад и че съм го убила, защото е отказал да напусне Елизабет.
— Елизабет и Макалистър са били разделени по онова време. Имаш ли представа какво е правел той в дома й?
— Не.
Джейк не искаше да любопитства, но ловецът в него държеше да научи, затова попита нехайно:
— Ти спеше ли с Макалистър?
Тя потрепери.
— Мили боже, не! По никакъв начин не бих могла да се почувствам привлечена от мъж като него. Брад Макалистър беше лъжец.
Стомахът му се сви на топка. Тя вероятно мразеше лъжците.
— Всички лъжат в един или друг момент — каза той. — Включително и аз.
— О, сигурно. — Клеър реагира учудващо небрежно на този прост факт. — Нямам проблем с повечето лъжи или хората, които ги изричат, откакто се научих да контролирам дарбата си. Понякога дори самата аз изричам лъжи. В действителност доста ме бива в лъжите. Може би това върви заедно с таланта да ги долавям.
Той бе силно озадачен. С кисела усмивка си призна, че това не се случва често. Трябваха му няколко секунди, за да се пренастрои.
— Нека си изясним нещо — каза той. — Ти си ходещ детектор на лъжата и нямаш нищо против, че повечето хора лъжат?
Тя се подсмихна.
— Да го кажем така. Когато на тринайсетгодишна възраст една сутрин се събудиш и откриеш, че заради своите току-що развили се екстрасензорни умения можеш да разбереш, че всички около теб, включително и хората, които обичаш, лъжат от време на време, и че ще се побъркаш, ако не намериш начин да виждаш нещата в перспектива, се научаваш да откриваш тази перспектива.
Противно на волята си, той бе очарован от чутото.
— И каква точно е перспективата ти по тази тема?
— Възприемам Дарвиновите възгледи. Умението да се лъже е универсално. Всички, които познавам, го владеят доста добре. Повечето малки деца започват да го упражняват веднага щом се научат да говорят.
— Значи според теб има някакво еволюционно обяснение, така ли?
— Мисля, че да. — Сериозна и уверена, тя звучеше спокойно. — Обективно погледнато, умението да се лъже очевидно е част от набора от техники за оцеляване на всеки човек, страничен ефект от притежаването на езикови умения. Има много ситуации, в които умението да лъжеш е крайно полезно. Има моменти, когато се налага да излъжеш, за да се защитиш или да предпазиш някого друг например.
— Добре, приемам този тип лъжи.
— Може да излъжеш врага, за да спечелиш битката или войната. Или да се наложи да излъжеш, за да защитиш личния си живот. Хората лъжат постоянно, за да премахнат напрежението от дадена социална ситуация или да не наранят нечии чувства, да успокоят някого, който е изплашен.
— Вярно е.
— От моя гледна точка, ако хората не можеха да лъжат, вероятно нямаше да могат да живеят заедно в групи, поне не и много дълго или с каквато и да била степен на обединяване в общество. И така стигаме до същината на въпроса.
— А тя е?
Клеър разпери ръце.
— Ако хората не умееха да лъжат, цивилизацията — такава, каквато я познаваме — нямаше да съществува.
Той подсвирна тихо.
— Това наистина е интересна перспектива. Признавам, че никога не съм мислил по въпроса от тази гледна точка.
— Може би защото никога не ти се е налагало да мислиш за него. Повечето хора възприемат умението да лъжат за даденост, независимо дали го одобряват или не.
— Но не и ти.
— Аз бях принудена да развия малко по-различна гледна точка. — Тя спря за момент. — Винаги невероятно съм се впечатлявала, че преобладаващото мнозинство от хората — с и без екстрасензорни умения — си мислят, че знаят кога някой лъже. Така е по целия свят. Но проучванията показват, че повечето хора улавят лъжата в малко над петдесет процента от случаите. Все едно да хвърлят чоп.
— Ами експертите? Полицаите например?
— Според проучванията те не са много по-добри в уличаването на лъжците, поне не в контролирана лабораторна обстановка. Проблемът е, че белезите, които хората възприемат като свързани с лъжите, например избягването на нечий поглед или потенето, обикновено не вършат никаква работа.
— И не може да се разчита, че на лъжците ще им порасне носът като на Пинокио?
— Това не е изцяло мит — каза тя. — Наистина съществуват физически белези, но те варират много между различните хора. Ако познаваш даден човек добре, имаш много по-голям шанс да разбереш кога той лъже, но всичко останало си е чисто гадаене. Както казах, да лъжеш е естествена човешка способност и вероятно ние всички сме много по-добри в нея, отколкото бихме искали да си признаем.
— Спомена, че лъжите на Брад Макалистър били различни?
— Да.
— Какво имаше предвид?
— Брад беше друг тип лъжец — бързо обясни тя. — Той беше ултравиолетов.
— Ултравиолетов?
— Цветният ми код за зъл.
— Силна дума.
— Но прилягаше точно на Брад, повярвай ми. Умението да лъжеш е много силно оръжие. Само по себе си, според мен то е с неутрална стойност, също като огъня.
— Но също като огъня може да бъде превърнато в оръжие, така ли?
— Точно така. — Тя скръсти ръце. — С огън може да се сготви ядене, но и да се изгори къща. В ръцете на човек със зли намерения лъжата може да се използва така, че да причини огромни поражения.
— Какво те кара да мислиш, че Брад Макалистър е бил зъл човек? Според всички разкази той бил верен съпруг, който подкрепял Елизабет в периода на нервния й срив.
Гневна и яростна, тя рязко се обърна на седалката си.
— Тази представа беше най-голямата лъжа на Брад Макалистър. И наистина побеснявам, че тя все още витае, въпреки че онзи негодник е вече мъртъв.
Той погълна тази информация.
— Какво е направил Макалистър, за да го намразиш толкова много?
— Брад не е подкрепял Елизабет в периода на нервния й срив. Той причини този нервен срив. Но двете с Елизабет се отказахме от опитите да убедим в това всички, включително Арчър и Майра. В очите на целия град Брад Макалистър си остана герой и момче за пример.
Джейк обмисли чутото.
— Добре, каква е твоята версия за убийството?
Тя се поколеба, после се отпусна бавно назад на седалката си.
— Не виждам никаква причина да се съмнявам във версията на полицията. Брад вероятно наистина е попаднал на обир в къщата.
— Е, кой лъже сега? Ти не вярваш и на дума от тази версия, не съм ли прав?
Тя въздъхна.
— Не. Но и нямам по-добра.
— Съвсем никаква ли?
— Знам само, че Брад беше зъл човек. Злите хора си колекционират врагове. Може би някой от тях го е проследил и го е убил онази вечер.
— Но не разполагаш с никакъв мотив, освен факта, че Брад не е бил приятна личност.
— Понякога това е достатъчно.
— Да — съгласи се той. — Понякога е достатъчно.
Настана кратко мълчание.
— Впрочем — обади се Клеър след известно време — трябва да се оглеждаме за отбивката за Индиън Скул Роуд.
— Защо?
— Защото мотелът ми е точно до Индиън Скул Роуд — обясни тя търпеливо.
— Май спомена, че хотелът ти е на летището.
— Излъгах.