Тя спадаше към жените, след които се обръщаш, за да ги погледнеш отново, въпреки че не са красиви. Поне той би погледнал повторно такава жена. А дори и трети път, реши Джейк. Големите проницателни очи, гордо вирнатият нос и решителната брадичка впечатляваха и въздействаха някак необичайно. Светлините на лампите се отразяваха от лъскавата тъмна коса, стегната на кок на тила.
Но не видът й привлече изцяло вниманието и всичките му сетива. В нея имаше нещо, което не зависеше от физическата привлекателност. Усещаше се в начина, по който се движеше, в ъгъла на раменете и наклона на главата. Присъствие. Много силно присъствие. Щеше да е грешка да подцени тази жена.
Автоматично каталогизира и анализира данните, които сетивата му събираха, както правеше винаги когато ловуваше.
Тя не беше плячка. Беше нещо много по-интригуващо. Беше предизвикателство. Не би могъл да вкара такава жена в леглото с ласкателства. Тя би взела решението в зависимост от критериите, които сама определяше. Щеше да има сблъсък на воли, някакви преговори, вероятно няколко конфликта.
Усети как кръвта завира във вените му.
Майра застана на пътя на жената. Джейк видя, че тя е изоставила ролята на учтива домакиня. И без да е екстрасенс, човек можеше да долови напрежението и неприязънта, струящи от нея. Първите думи, които се отрониха от устата й, му подсказаха веднага колко сериозен е проблемът.
— Какво правиш тук, Клеър? — попита Майра.
По дяволите! Джейк мислено прелисти досието, което му бяха дали да прочете, преди да го изпратят в Стоун Кениън преди две седмици. Нямаше грешка. Точната възраст, точният пол, точното количество враждебност от страна на Майра.
Това беше Клеър Ланкастър, другата дъщеря на Арчър, зачената в една кратка тайна връзка. Анализаторите на вероятностите от „Джоунс и Джоунс“, фирмата за парапсихични разследвания, наела го за тази работа, бяха преценили, че възможността Клеър Ланкастър да се появи тук, докато той работи под прикритие, е под десет процента. Което просто доказваше, че дори и екстрасенс със специален интерес към теорията на вероятностите е безсилен, когато трябва да се предвиди поведението на една жена. Ако се бе опитал да гадае по простичкия старомоден начин, щеше да постигне по-добри резултати.
Джейк знаеше, че има повод за тревоги. Присъствието на Клеър бе много лоша новина. Ако слуховете за нея бяха верни, тя бе единственият човек по тези места, който можеше да разбие на пух и прах прикритието му.
Според досието на „Джоунс и Джоунс“ Клеър имаше степен десет по скалата на Джоунс. А степен единайсет нямаше, поне не официално.
Скалата на Джоунс съществуваше от деветнайсети век. Бе развита от организацията „Аркейн“ — общество, посветено на изследването на екстрасенсите и паранормалните явления. През викторианската епоха много сериозни хора бяха възприемали паранормалното като нещо сериозно. Периодът беше белязал апогея на спиритическите сеанси, медиумите и демонстрациите на екстрасензорни умения.
Разбира се, повечето, занимаващи се с това в онези дни, били шарлатани и мошеници. Но организацията „Аркейн“ съществуваше вече двеста години и членовете й знаеха истината. Някои хора действително притежаваха паранормални дарби. Целта на „Аркейн“ бе да открива и изучава такива индивиди. През годините организацията бе набрала голям брой членове с екстрасензорни способности. Тези, които се присъединяваха към организацията, се подлагаха на тестове, а впоследствие подлагаха на такива тестове и децата си.
Скалата на Джоунс бе създадена, за да измерва силата на индивидуалната екстрасензорна енергия. Тя продължаваше да се осъвременява и разширява, понеже експертите на организацията създаваха нови методи и техники за тестване.
Не паранормалните способности на Клеър будеха тревога у него. Според досието талантът й бе изключително рядък и крайно необичаен. Силата на чистата екстрасензорна енергия на човек можеше да се измери сравнително лесно в днешни дни, поне в рамките на определени граници. Много по-сложно бе да се определи точната дарба на съответния човек.
В преобладаващата си част екстрасензорните умения бяха в областта на интуицията. Надарените с измеримо количество паранормална дарба често бяха добри картоиграчи. Имаха късмет, когато залагаха, славеха се с това, че на предчувствията им можеше да се вярва.
Но съществуваха някои значими изключения. Сред членовете на организацията такива изключения се определяха като „екзотични“. Определението не бе комплимент.