Клеър Ланкастър бе точно такава. Тя притежаваше свръхестествената способност да усеща уникалната психична енергия, генерирана, когато човек се опитва да извърта или заблуждава.
С други думи Клеър представляваше човешки вариант на детектор на лъжата.
— Здравей, Майра — поздрави Клеър. — Виждам по изражението ти, че не си ме очаквала. Опасявах се да не стане така. Мога само да кажа, че имах лоши предчувствия за това от самото начало. Съжалявам, че се натрапвам.
„Не звучи, сякаш наистина съжалява“, помисли си Джейк. Звучеше като жена, която очаква, че ще й се наложи да се защитава, като жена, която е изпадала в тази ситуация многократно в миналото и която е напълно готова да се справи отново. Храбър дребничък боец с официални обувки и измачкан строг костюм. Джейк се учудваше, че на челото й не е татуирано „Не ме настъпвайте“.
— Елизабет ли те покани тук тази вечер? — попита Майра.
— Не. Получих имейл от Арчър. Твърдеше, че е важно.
Това вече е интересно, помисли си Джейк. Арчър не беше споменал нищо за другата си дъщеря, камо ли да го предупреди, че тя може да се появи неочаквано.
Клеър рязко обърна глава и погледна право към сянката, където стоеше Джейк. Той изпита със сетивата си нещо като електрически удар. Клеър бе доловила по някакъв начин присъствието му. Джейк не очакваше това да се случи. Той знаеше как да се смеси с околната среда. Умееше да се крие като хищник, когато решеше да използва този си талант, и инстинктивно го беше пуснал в действие през последните две-три минути.
Освен малобройната групичка от ловци — хората с необикновени умения като неговите, — малцина биха могли да доловят присъствието му в сянката. Интуитивната реакция на Клеър силно го впечатли — предвид мощния електрически заряд, който витаеше във въздуха между нея и Майра. Ако не друго, самото напрежение би трябвало да я разсее.
Определено се задават проблеми. Очаквам ги е нетърпение.
— Не сме получили обаждане от пазачите на портала — каза Майра сухо.
Клеър отново се обърна към нея.
— Не се притеснявай, не е имало пропуск в охраната. Пазачът се обади по телефона, преди да ме пусне да вляза. Очевидно някой от къщата е гарантирал за мен.
— Ясно. — Майра звучеше необичайно слисана. — Просто не разбирам защо Арчър не ми е казал, че те е поканил.
— Ще трябва да си изясниш това с него — отвърна Клеър. — Виж, не беше моя идея да идвам чак дотук заради някакво парти. Дойдох, защото Арчър каза, че е много важно. Не знам нищо повече.
— Ще отида да го потърся — каза Майра. Тя се обърна, прекоси бързо верандата и изчезна през отворената двойна врата.
Клеър не я последва. Вместо това, отново насочи вниманието си към Джейк.
— Познаваме ли се? — попита тя с хладна любезност, давайки да се разбере, че отговорът на въпроса е отрицателен.
— Не — отвърна Джейк и бавно излезе от сенките. — Но имам чувството, че ще се опознаем много добре. Аз съм Джейк Солтър.
2.
Той лъже, помисли си Клеър. В известен смисъл.
Би трябвало да е подготвена. Винаги беше подготвена за лъжите. Но това не беше чиста, стопроцентова лъжа, а фино, нюансирано увъртане, обвито в истина, лъжа, каквато би използвал някой илюзионист: Сега виждате монетата, хоп, сега изчезна. Наистина има монета, аз просто мога да я накарам да изчезне.
Той беше Джейк Солтър, но и не съвсем.
Който и да беше, очевидно имаше силна дарба. Мощните, но объркващи пулсации на енергия, които съпровождаха полуистината, оплитаха сетивата й.
Тя беше развила своя собствена кодирана система за лъжите. Спектърът варираше от гореща ултравиолетова енергия при най-опасните лъжи до бледо и хладно сребристобяло — за доброжелателните.
Но лъжата на Джейк Солтър генерираше енергия от различни части на спектъра. Гореща и студена. Интуитивно усещаше, че Джейк може да е изключително опасен, но не беше, поне не в този момент.
Адреналинът нахлу във вените й и я накара да се почувства нервна и нащрек. Паранормалните й сетива пощуряха и я дезориентираха и във физически, и в психически план. Пулсът й внезапно се ускори и дишането й стана напрегнато.
Беше свикнала с това усещане. Живееше със своята необикновена и рядко срещана чувствителност, появила се в началото на юношеството й. Беше се упражнявала дълго и усилено, за да се научи как да изключва паранормалните си реакции. Но за лош късмет необикновените й усещания бяха дълбоко вкоренени в примитивния инстинкт за самосъхранение. Парапсихологът от организацията „Аркейн“, помогнал й да се справи със своята уникална енергия, й беше обяснил, че екстрасензорните умения, които предизвикват толкова основни физически инстинкти, са изключително трудни за овладяване.