Когато тя направи свое собствено проучване в генеалогическите архиви на „Аркейн“, търсейки примери за други като нея, попадна на два смущаващи факта. Първият бе, че макар сред членовете на организацията от време на време да се бяха появявали хора с умения на детектори на лъжата, повечето от тях имаха пета или по-ниска степен. Толкова силна степен като нейната — десета — се срещаше изключително рядко.
Вторият смущаващ факт беше, че почти всички от малцината хора с нейната дарба и степен десет бяха свършили зле живота си, защото не се бяха научили да владеят своите умения. Бяха се озовали в лудници или бяха започнали да вземат наркотици, за да притъпят ефекта от постоянния поток лъжи, изливащ се край тях ден след ден, година след година. Някои се бяха самоубили.
Истината беше, че всички лъжеха. Ако си ходещ детектор на лъжата с умения десета степен, или свикваш с това, или се побъркваш.
Ако се бе научила на нещо, то бе да се контролира.
Напрегна всичките си сетива в усилието на волята си да задейства своите защитни механизми.
— Аз съм Клеър Ланкастър — представи се тя. С гордост отбеляза, че думите прозвучаха спокойно и учтиво, не личеше, че е на косъм от малък пристъп на паника.
— Приятно ми е да се запознаем, Клеър — каза Джейк.
Добре, сега не лъжеше. Наистина му беше приятно да се запознае с нея. Всъщност даже се радваше. Нямаше нужда тя да използва необичайната си дарба, за да долови мъжкия интерес в думите му. Старомодната женска интуиция вършеше също толкова добра работа. Нова тръпка премина през тялото й.
Той тръгна към нея, направо се устреми, стиснал наполовина пълна чаша в едната си ръка. Клеър остана с впечатлението, че той оценява присъствието й в някакво негово лично уравнение. Нищо лошо. Тя правеше същото, на свой ред.
— Вие приятел на семейството ли сте, господин Солтър? — попита го.
— Наричайте ме Джейк. Нека си говорим на „ти“. Аз съм бизнес консултант. Арчър ме нае да го консултирам за един нов пенсионен план за семейство Глейзбрук.
Още една лъжа, обвита в истина. Леле! Този човек беше стряскащо добър. И стряскащо интересен.
Сега стоеше в светлината на една от лампите от ковано желязо на верандата, което й позволи да го огледа добре. Имаше чувството, че това не е случайно. Той искаше тя да го види. Клеър разбра защо. Дори изборът му на дрехи бе с цел заблуждение.
Тя се зачуди дали той наистина вярва, че очилата с черни рамки, скъпата риза, разкопчана на яката, и неофициалният, но подходящ за бизнес срещи панталон, които носеше, са ефективна дегизировка. Консервативната подстрижка на много тъмната му коса също не вършеше работа.
Нищо не можеше да прикрие будната интелигентност в тъмните му очи или да скрие фината аура на контролирана мощ, която се излъчваше от него. Той бе изтъкан от остри ръбове и тайнствени сенки. Клеър беше готова да заложи нищожната сума пари в банковата си сметка, че като при всеки истински айсберг, опасната страна на Джейк Солтър се криеше под повърхността.
Нямаше нужда да е екстрасенс, за да се досети, че това не е човек, когото би искала да срещне в тъмна уличка през нощта. Освен ако той не обещава много ексцентричен секс.
Последната мисъл я накара да притаи дъх. Откъде пък й хрумна това? Тя определено не си падаше по ексцентричния секс. Всъщност не си падаше по никакъв секс. Сексът означаваше да изоставиш задръжките си, да станеш уязвим и да поемаш рискове с човек, на когото имаш доверие. А когато си човешки вариант на детектор на лъжата, имаш сериозни проблеми с доверието. Когато все пак си лягаше с някого, внимаваше да държи положението под контрол.
Едно от най-хубавите неща у Грег Уошбърн беше фактът, че той нямаше нищо против тя да ръководи физическия аспект на връзката им, точно както я оставяше да контролира и всички други аспекти. Всъщност това бе почти идеалното обвързване. Грег никога не спореше за нищо, чак до деня, когато я изостави.
— Пристигаш с малко закъснение — отбеляза Джейк.
— Самолетът ми от Сан Франциско не излетя навреме.
— Клеър.
Клеър отклони вниманието си от Джейк и се усмихна на своята природена сестра.
— Здравей, Лиз.
— Току-що видях мама. — Елизабет се втурна към Клеър с грейнало от радост лице. — Тя ми каза, че си тук. Не знаех, че ще идваш в Аризона тази вечер. — Тя прегърна Клеър. — Защо, за бога, не ми каза?
— Извинявай — каза Клеър и също я прегърна. — Предполагах, че знаеш за поканата.
— Сигурно татко е искал да ме изненада. Знаеш го какъв е.