— Не, няма да се връщам тази вечер. Смятам да хвана обратен полет вдругиден.
— Забрави! — отряза я Арчър. — Имаме да говорим по работа. Ще трябва да останеш по-дълго.
— Има неща, които трябва да свърша в Сан Франциско — настоя Клеър през зъби.
Изведнъж Джейк се озова до нея, хвана я за лакътя и я поведе към вратата.
— Няма да ти дойде зле да хапнеш нещо след полета и дългото шофиране от летището — каза той.
Това бе команда, не предложение. Първата й реакция, както винаги в подобни обстоятелства, беше да откаже да помръдне от мястото си. Намерението й се засили още повече, когато осъзна, че всички, включително и Арчър, са видимо облекчени от идеята, че Джейк я взема под свой контрол.
Джейк трябва да бе доловил вътрешната й съпротива. Отправи й развеселена усмивка с повдигнати вежди и мълчаливо я попита дали наистина иска да предизвика сцена заради такава дреболия като отиването до масата с ордьоврите.
Какво пък толкова! Не беше яла нищо, освен малката кофичка кисело мляко за обяд.
— Добре — съгласи се тя.
— Къде смяташ да спиш? — попита Елизабет.
— В един хотел край летището — отвърна Клеър.
Елизабет се възпротиви:
— Това означава цял час шофиране.
— Знам — кимна Клеър.
— Ще останеш тук — заяви Арчър решително. — Има достатъчно място.
Майра отвори уста да възрази, но бързо я затвори, без да каже нищо. Клеър я съжали. В класацията на десетте най-ужасни преживявания на всяка съпруга сигурно фигурираше появата на прага на дома й на незаконородената дъщеря на съпруга й, плод на една страстна нощ с друга жена.
— Благодаря, но предпочитам хотела. Вече се регистрирах и оставих куфара си в стаята.
— Ако не се бях изнесла току-що от апартамента си, можеше да отседнеш при мен — съжали Елизабет. — Но както ти казах по телефона миналата седмица, сега живея при мама и татко, докато не сключа договора за новия си апартамент.
— Няма проблем — увери я Клеър. — Нямам нищо против да спя в хотел. Честно.
Арчър раздвижи челюстта си, което не бе добър знак, но Джейк вече бе завел Клеър почти до вратата.
— Има време тя да реши какво да прави — каза той, като я дръпна вътре. — Нека първо си вземе нещо за ядене.
Когато Джейк я въведе в помещението, всички глави в препълнената стая се обърнаха към тях и само след секунда всички извърнаха поглед. Шум от забързано подновени разговори и престорен смях изпълни голямата гостна.
Клеър имаше готовност за смущаващата реакция, но въпреки това тя я блъсна като вълна. Трябваше да си напомни да диша. Усети как ръката на Джейк се стяга около нейната над лакътя й.
Той я поведе към облицован с кожа бар в единия край на дългата просторна стая, очевидно невъзмутим, въпреки тайно хвърляните любопитни погледи.
— Да започнем с питиетата — предложи Джейк. — Ако си била в Долината на слънцето повече от пет минути, значи се нуждаеш от вода.
— Наистина съм малко жадна.
Той задържа ръката й, за да я накара да спре пред бара, и погледна бармана.
— Газирана вода и чаша шардоне за госпожица Ланкастър, моля.
— Без вино — бързо се обади Клеър. — Няма да остана дълго и трябва да шофирам обратно до летището.
Джейк сви рамене в съгласие.
— В такъв случай — само вода.
Мъжът зад бара кимна, сръчно напълни една чаша с газирана вода и я подаде на Клеър.
— Благодаря — кимна тя.
— Сега да направим хирургически преглед на бюфета — каза Джейк.
Той я заведе до семплата дървена маса, която изглеждаше като направена около 1800-та година, времето, когато голяма част от сегашна Аризона е била под контрола на Мексико. Клеър отгатна, че масата най-вероятно е истинска антикварна ценност. Майра притежаваше отличен вкус и можеше да си позволи най-доброто.
Зад масата имаше бюфет, украсен с цветни, ръчно изрисувани керамични чинии, в които бяха вплетени различни югозападни мотиви. В голяма, многопластова скулптура от лед с издълбани купи имаше многообразни студени ордьоври. В другия край на дългата маса се виждаха редица сребърни плата, от които се издигаше пара.
Изведнъж Клеър осъзна, че е гладна.
— Прав си — каза тя. — Наистина имам нужда да хапна нещо.
— Препоръчвам ти онези миниатюрни царевични питки. — Джейк й подаде една яркочервена чиния. — Само че пълнежът може да е прекалено пикантен за човек от Сан Франциско.
— Очевидно не знаеш чак толкова за хората, които живеят там. — Тя натрупа в чинията няколко хапки и се прехвърли към студените скариди и салцата.
Елизабет се появи точно когато Клеър си взе салфетка и вилица.
— Всичко наред ли е? — попита тя и придоби изключително облекчено изражение, щом видя разнообразието от храна в чинията на сестра си. — О, браво! Ще хапнеш.