— Както знаеш, това е едно от нещата, които правя добре — отбеляза Клеър. — Не се тревожи за мен, Лиз. Добре съм. Върни се при гостите си.
— Предпочитам татко да ни беше казал, че ще идваш. Можехме да организираме нещата по друг начин. — Елизабет се огледа смутено. — Осъзнавам, че сигурно се чувстваш неловко.
— Добре съм. Върви си приказвай с хората. Не се тревожи, след като съм тук, няма да изчезна, преди да съм прекарала известно време с теб.
Джейк погледна Елизабет.
— Аз ще се погрижа за нея.
Това изявление очевидно подейства успокоително на Елизабет.
— Е, в такъв случай ще отида да поговоря с някои хора — каза тя. — Ако не го направя, мама ще се сърди. Благодаря, Джейк. — Усмихна се топло на Клеър. — Ще се видим после.
— Със сигурност — увери я Клеър.
Елизабет изчезна в тълпата.
— Предлагам да излезем навън. Тук е малко претъпкано.
— Нямам нищо против.
Тя сдъвка един миниатюрен сандвич, почувства се значително по-добре и остави Джейк да я отведе навън през една врата в далечния край на стаята. Озоваха се на друга дълга веранда, която гледаше към красиво извит басейн. От подводните светлини водата блестеше в странен нюанс на тюркоазно.
Слязоха от верандата, прекосиха вътрешния двор и седнаха на кръгла маса, която гледаше към басейна.
— Чудесна вечер — каза Клеър между хапките.
— Днес беше четирийсет градуса. Утре се очаква да е още по-горещо.
— Ами нали е Аризона и сега е лято. — Тя отпи от газираната вода и остави чашата си. — Да имаш представа за какво иска да говори с мен Арчър?
— Не. Дори не знаех, че си поканена тук тази вечер.
Той казва истината, осъзна тя. Това беше интересна промяна.
— Останах с чувството, че си изненадан — отбеляза тя и си помисли: А не обичаш да бъдеш изненадван. — Свикнал си да бъдеш три стъпки преди всички останали, нали?
— Очевидно този път се провалих.
Тя се усмихна развеселено.
— Не се вини. Всички останали бяха също толкова слисани да ме видят. Изглежда, този път Арчър си е изиграл картите в пълна тайна. — Тя замълча, замислена над този факт. — Което, признавам, събужда в известна степен любопитството ми.
— Затова ли дойде тук? От любопитство?
— Не. Тук съм, защото мама настоя. — Тя повдигна вежди. — Все пак знаеш част от историята на моето семейство, нали?
— Част — призна той. — Известно ми е, че всички сте регистрирани членове на „Аркейн“.
— Ти също ли?
— Да.
Това обясняваше отчасти излъчването за сила, което струеше от него. Както и защо Арчър го е наел за консултант. Членовете на организацията често предпочитаха да работят с други хора с екстрасензорни способности. Обичайно за свои най-близки приятели и за брачни партньори избираха също хора от „Аркейн“.
— Всъщност имах предвид леко комплицирания характер на въпроса с родителите ми, не връзката ни с организацията — каза Клеър.
— Знам някои неща и за това.
— Работата е там, че не познавах нито Арчър, нито Майра, Елизабет или Мат до миналата година. Все още сме доста предпазливи в общуването помежду си. Двете с Елизабет се разбираме чудесно и Мат се държи приятелски. Но моето присъствие разстройва Майра по очевидни причини, така че се старая да не й се натрапвам често.
— А каква е връзката ти с Арчър?
— Все още я изграждаме.
— Защо майка ти е настояла да дойдеш тук тази вечер? — попита Джейк.
— Малко е сложно. Предисторията е, че мама и леля Мей ме помолиха да изчакам, докато постъпя в колежа, преди да реша дали да се представя на Арчър или не. Аз уважих желанието им. Но когато постъпих в колежа, вече бях решила, че не искам да установявам никакви контакти с него.
— Защо?
Тя се поколеба, несигурна как да го формулира с думи.
— Всеки път, когато виждах снимка на семейство Глейзбрук в някое списание или вестник, те изглеждаха като съвършеното семейство. Знаех, че това ще се промени, ако аз се появя на прага им. Предполагам, че не съм искала да разруша това, което те имаха.
— Не съществува такова нещо като съвършено семейство — каза Джейк.
— Може би не съществува. Но семейство Глейзбрук категорично изглеждаха, сякаш са много близо до това. По-рано тази година все пак се свързах с Елизабет. Сега, когато раната е отворена, мама и леля Мей решиха, че двамата с Арчър трябва да установим връзка помежду си.
— Роднини — измърмори Джейк. — Как да не ги обичаш!
Тя се усмихна и отново отпи от водата си.
— Положението с роднините не е единственото усложнение в живота ти, нали? — Джейк се облегна на стола си и изпъна крака. — Ти си с много уникална дарба — десета степен.