Тя замръзна.
— Знаеш това?
— Че си детектор на лъжата? Да. Направих някои проучвания на семейството, преди да поема тази работа. Може и да не знам всички факти, но основното ми е известно. Сигурно ти е доста трудно на моменти. Хората лъжат много, нали?
— Да — кимна тя. — Всъщност лъжат постоянно.
Клеър се зачуди дали той не е проверявал способностите й, когато й каза името си, и дали не си е помислил, че може да надвие нейната чувствителност. Може би просто не му пукаше дали тя ще разбере, че я лъже. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се убеждаваше, че това е верният отговор.
— Какъв е твоят талант? — попита тя.
Джейк не отговори. Той обърна глава, погледна назад към къщата и промълви тихо:
— По дяволите!
Тя проследи погледа му и забеляза една слаба като клечка жена, чийто силует се очертаваше на светлините откъм къщата.
Жената се поколеба. Клеър осъзна, че тя търси някого. Ако имаха малко късмет, нямаше да се сети да провери сенчестия далечен край на басейна.
Но в този момент жената закрачи решително напред. Беше очевидно, че се е отправила към масата. „Дотук с късмета“, помисли си Клеър. Нейния никакъв го нямаше тази вечер.
— Валъри Шипли — обясни Джейк.
— Знам. Точно от нея се нуждаех тази вечер. — Клеър остави недоядената хапка сандвич обратно в чинията си.
— Познаваш ли я? — попита Джейк.
— Срещала съм я веднъж. В нощта, когато нейният син, Брад Макалистър, беше убит.
— Макалистър беше съпруг на сестра ти, нали?
— Да. — Тя гледаше смутено как Валъри се приближава към тях с несигурна походка. Нещата щяха да загрубеят.
— Само за твоя информация — каза Джейк тихо. — Валъри пие. Много. Чух, че проблемът се появил след смъртта на сина й.
— Елизабет ми спомена нещо за това.
Валъри спря близо до ръба на басейна. В едната си ръка държеше чаша. Клеър видя, че жената залита на високите си токчета.
Валъри наближаваше шейсетте, беше с изрусена коса, подстригана на къса черта. Преди шест месеца изглеждаше здрава и в добра физическа форма. Тази вечер изглеждаше болезнено кльощава в коктейлната си рокля. Скулите на лицето й стърчаха като остриета на ножове, бузите й бяха хлътнали.
— Не мога да повярвам, че си имала наглостта да дойдеш тук тази вечер, убийца такава — каза Валъри. Заваляше думите, но гневът, с който бяха пропити, беше истински.
Клеър се изправи. Джейк направи същото.
— Здравейте, госпожо Шипли — каза тихо Клеър.
— Кой е този с теб? — Валъри втренчи поглед в сенките. — Ти ли си, Джейк?
— Да. Мисля, че няма да е лоша идея да се върнете в къщата, госпожо Шипли.
— Млъквай! Ти работиш за Арчър. Не ми казвай какво да правя. — Валъри се обърна отново към Клеър: — Не ти пука изобщо каква болка си причинила, нали? Мислиш, че можеш да се появиш отново тук, сякаш нищо не се е случило?
Клеър тръгна бавно към нея.
— Не — каза Джейк тихо.
Клеър не му обърна внимание и спря до ръба на басейна, с лице към Валъри.
— Съжалявам за загубата ви, госпожо Шипли.
— Съжаляваш? — Валъри повиши глас, в който се преплитаха болка и гняв. — Как смееш да го кажеш след това, което направи? Ти уби сина ми и всички в къщата го знаят.
Без предупреждение тя плисна съдържанието на чашата си в лицето на Клеър.
Клеър се сепна, затвори очи и инстинктивно направи крачка назад.
Валъри нададе нечленоразделен вик на ярост. Клеър отвори очи навреме, за да види как жената се носи право насреща й с протегнати ръце. В зловещата светлина от подводните лампи лицето на Валъри изглеждаше като демонична маска.
Джейк се приближи с невероятна бързина. Той хвана ръката на Валъри, преди тя да удари Клеър, която вече бе направила още една крачка назад, за да избегне удара. Токът на обувката й стъпи във въздуха. Тя политна странично в басейна и падна, разплисквайки вода наоколо.
„Поне водата е топла“, помисли си Клеър, изчезвайки под повърхността. В редките случаи, когато се намираше на територията на семейство Глейзбрук, беше благодарна и за най-малкия късмет, който я споходеше.
3.
Джейк погледна изкривените от гняв черти на Валъри Шипли.
— Стига толкова — спря я той. — Върнете се вътре. Аз ще се погрижа за това.
Жената отклони вниманието си от Клеър, която в момента се показа на повърхността, и изсъска през зъби:
— Не се намесвай в това, Солтър! Това няма нищо общо с теб. Тази курва се опита да прелъсти сина ми. Когато не успя, го уби.
— Валъри? — Оуен Шипли бързаше към жена си. — Какво става?
Валъри заплака.