— Точно тук е проблемът — отвръща майка Катерина. — Не е водила никакъв.
— Какво искате да кажете?
— Сестра Мери Роуз пристигна при нас от една крайно консервативна енория в Орегон. Осиротяла, тя постъпва в метоха на петнайсетгодишна възраст.
Лорън обмисля чутото.
— И вие сте нямали представа, че…?
Прави неохотно жест с ръка пред собствените си гърди.
— Абсолютно никаква.
— Какво е вашето обяснение?
— Мисля — майка Катерина прехапва устна, — че сестра Мери Роуз е дошла при нас със скрити подбуди.
— Какви?
— Не знам.
Монахинята вдига пълен с очакване поглед.
— Значи — продължава Лорън — тук идва моят ред?
— Да.
— Искате да разбера що за подбуди са били нейните?
— Да.
— При това дискретно.
— Силно се надявам, Лорън. Но истината трябва да излезе наяве.
— Дори ако е неприятна?
— Особено тогава. — Майка Катерина се надига. — Така трябва да се постъпва с неприятните и грозни истини — да се извадят под Божията светлина.
— Да — съгласява се Лорън. — На светло.
— Ти май не си вече вярваща, Лорън?
— Никога не съм била.
— Е, не съм го знаела. — Лорън е станала права, но майка Катерина все пак стърчи над нея. Няма грешка, казва си инспекторката, четири метра, та дрънка. — Ще ми помогнеш ли?
— Много добре знаете, че ще го направя.
Глава 4
Секундите текат. Мат Хънтър ги отброява. Вперил очи в телефона, той тръпне в очакване. Нищо не се случва. Мозъкът му е като във фризер. След малко това състояние се изпарява, а той жадува за него.
Телефонът. Обръща го откъм другата страна и впива поглед в апарата, сякаш го вижда за първи път в живота си. Екранът, напомня си той, е малък. Образите — неясни. Ярката светлина е допълнителен проблем.
Той кимва утвърдително наум. Давай нататък. Оливия не е с платиненоруса коса. Дотук добре. Нататък, нататък…
Той я познава добре. Обича я. Мат не е сред най-апетитните парчета. Бивш затворник с недотам блестящи перспективи. Склонен към вътрешно усамотяване. Не заобичва и не вярва с лекота. Оливия е пълна противоположност. Красива и умна, тя завършва Университета на Вирджиния не просто първа, а с рядко даваното отличие за особено високи постижения summa cum laude. На всичкото отгоре разполага със солидна сума пари, оставени от баща й.
Всичко това не е в негова полза.
Да. Работата е именно там, че независимо от всичко Оливия избира него, бившия затворник с нулеви перспективи. Тя е първата жена, на която разказва миналото си. Никоя друга не се задържа достатъчно дълго, за да стигнат до темата.
Как реагира тя?
Е, не запърха от радост. Усмивката й, от която той изпитва желание да падне на колене, тази поразяваща като с мълния усмивка, помръкна за миг. Тук Мат иска да сложи точка. Иска да си тръгне на секундата, тъй като не може да се примири с мисълта, че е станал причина да угасне — макар и за миг — тази даряваща живот усмивка. Но мигът не трае дълго. Лъчът отново бликва с цялата си мощ. Мат прехапва устна с облекчение. Оливия се пресяга над масата, за да хване ръката му, и в известен смисъл оттогава не я е пускала.
Но седнал сега на това място, Мат се връща към онези първи предпазливи стъпки, които прави отсам портите на затвора. Когато примигва срещу слънцето и прекрачва прага, изпълнен от никога ненапусналото го напълно чувство, че стъпва върху тънък лед, а той може да се пречупи всеки миг, за да потъне в ледена вода.
Какво обяснение да даде за току-що видяното?
Мат разбира човешката природа. Това едно. Той разбира и нейните скрити подсъзнателни страни. Ставал е свидетел на случаи, при които съдбата хвърля своето проклятие над него самия, както и над цялото му семейство, за да намери обяснение, или ако щете — антиобяснение за всяка житейска неправда: в крайна сметка никакво обяснение няма.
Светът не е нито жесток, нито преизпълнен с радост. Той е просто свят на случайности, пълен с устремени във всички посоки частици, с безброй химикали, които се разминават или съединяват. Няма ред. Няма предопределени проклятия над злосторниците или закрила за праведните.
Хаос, моето момче. Всичко е хаос.
И във въртопа на целия този хаос за Мат съществува само едно нещо — Оливия.
И ето че сега, точно в тази минута, докато седи тук в кабинета си с вперен в телефона поглед, една мисъл не иска да излезе от главата му: какво прави тя в онази хотелска стая?