Выбрать главу

Нова мисъл превзема съзнанието му и тя е толкова ужасна, че за миг губи контрол над колата: Оливия е бременна.

Пред него светва червено и Мат за малко не минава през кръстовището. Скача върху спирачката в последния момент. Някакъв пешеходец, вече стъпил върху пътеката, се дръпва рязко назад и му показва юмрук. Мат държи волана с две ръце.

И двамата са преполовили четвъртото си десетилетие и часовникът безмилостно тиктака в главата на Оливия. Толкова й се иска да си има пълноценно семейство. Доста дълго време опитите им в това направление не водят доникъде. Мат започва да се безпокои — и то не на шега — дали причината не е у него. В затвора е изял доста бой. През третата седмица неколцина мъжаги го просват по лице на земята, разчекват краката му настрани, докато един от тях безмилостно го рита в слабините. За малко да изгуби съзнание от болка.

А сега из един път Оливия е бременна.

Иска му се да изключи съзнанието си, но не става. Овладян е от гняв. Така е по-добре, казва си той, отколкото да го изпива мъчителна болка от загубата на единственото нещо в този свят, на което държи.

Трябва да я намери. Веднага.

Оливия е в Бостън, на пет часа път оттук. Майната й на новата къща. Тръгвай веднага. Изясни нещата.

Къде е отседнала?

Обмисля въпроса. Казала ли му е? Не помни. Още един недостатък на мобилния телефон — човек престава да се безпокои за подробности от подобен характер. Какво значение има дали е настанена в „Мариот“, или в „Хилтън“? Тя е в командировка. Постоянно ще е в движение, по делови срещи и обеди — почти няма да се спира в стаята на хотела.

Най-лесно е, разбира се, да я открие на мобилния.

Сега какво?

Не знае къде се е настанила. А дори да я открие, не е ли по-разумно първо да я предупреди? От онова, което е видял, дори не може да е сигурен, че става дума за хотелска стая. Може да е в дома на самия Синьо-черен? Да речем, че знае кой е хотелът. Изтърсва се там без предупреждение и удря с юмрук по вратата. Оливия отваря полуоблечена, а отзад наднича онзи с увит около слабините пешкир. И какво прави Мат тогава? Спуква му главата? Или го посочва с пръст и виква ехидно: „Аха!“.

Опитва се отново да я набере. Пак няма отговор. Не оставя второ съобщение.

Защо не му е казала къде ще отседне?

Много ясно защо, нали, Мат, тъпо копеле?

Червена пелена засланя погледа му.

Достатъчно.

Опитва да се свърже със службата й, но отново попада на телефонния секретар: „Здравейте, аз съм Оливия Хънтър. Ще отсъствам от бюрото до петък. Ако е нещо неотложно, свържете се с помощничката ми, Джейми Су, като наберете шест-четири-четири“.

Това и прави Мат. Джейми отговаря веднага.

— Офисът на Оливия Хънтър.

— Здрасти, Джейми, Мат се обажда.

— Здрасти, Мат.

Държи с две ръце волана и говори през закрепен над главата му микрофон, което всеки път му се струва идиотско — чувства се като луд, който беседва с въображаем приятел. Когато човек говори по телефон, трябва да го държи в ръка.

— Искам да те питам нещо набързо.

— Давай.

— Знаеш ли в кой хотел е отседнала Оливия?

Мълчание.

— Джейми.

— Тук съм — отвръща тя. — Мога да проверя, ако изчакаш така. Но защо не я потърсиш на мобилния? Тя остави номера в случай, че я търсят спешно.

Не знае как да отговори, без да издаде отчаянието си. Ако й каже, че го е сторил и е оставил съобщение, Джейми ще попита защо просто не изчака обаждането й. Блъска си главата да измисли нещо правдоподобно.

— Искам да й пратя цветя. Изненада, нали разбираш.

— А, ясно. — В гласа й няма ентусиазъм. — Някакъв специален случай?

— Не. — И добавя крайно неубедително: — Още караме медения месец.

Смее се над собствената си жалка реплика. Нищо чудно, че Джейми не следва примера му. Продължително мълчание.

— Още ли си на линия? — пита Мат.

— Да.

— Ще ми кажеш ли къде е отседнала?

— Точно това гледам. — До слуха му стигат звуци от почукване по клавиатура. После: — Мат?

— Какво?

— Търсят ме по друга линия. Да ти звънна, когато го намеря?

— Разбира се — отвръща той, но работата никак не му харесва. Дава й номера си и затваря.

Какво става, по дяволите?

Апаратът отново вибрира. Поглежда номера. От службата. Роланда не се лигави с поздрави.