Пукащият врат отново пита:
— Кой си ти?
Мат не иска да рискува. Въздъхва и вади видеотелефона.
— Боб Смайли от новините на Канал девет.
Това ги кара да спрат.
Мат насочва обектива към двамата и се прави, че включва камерата.
— Ако не възразявате, смятам да заснема онова, с което се занимавате тук. До три минути пристига екипът, за да направи по-качествен материал.
Братята обръщат взор към майката. Лицето на пастор Джил е огряно от блажена, но уви, престорена усмивка.
— Помагаме на Ева да се пренесе — съобщава тя. — В по-хубава квартира.
— Ясно.
— Но ако тя предпочита да остане…
— Тя явно предпочита да остане — уверява я Мат.
— Майло, върни й нещата обратно.
Майло, Пукащия врат, хвърля към Мат рибешки поглед. Той продължава да държи високо видеотелефона.
— Задръж малко така, Майло.
Двата вола започват да разтоварват вещите на Ева. Пастор Джил се устремява към своя мерцедес и чака там. Ева поглежда от прозореца на първия етаж и мълви беззвучно: „Благодаря“. Мат кимва и се извръща.
И точно в този миг, без да е търсил с поглед нещо специално, той съзира сивия форд таурус.
Колата стои с работещ двигател на трийсетина метра от него. Мат застива. Сиви фордове таурус се срещат под път и над път. Няма съмнение. Те са може би най-често срещаните леки автомобили в страната. Да види два за един ден не е кой знае какво. Мат не се съмнява, че в радиус от сто метра има поне още един. Дори повече от същия вид. И никак не би останал изненадан, ако някой от тях се окаже също така сив на цвят.
Но дали номерът му ще започва с MLH, толкова близо до неговия МКН?
Погледът му остава прикован в табелата.
MLH-472.
Същата кола, която видя пред службата. Мат се опитва да овладее дишането си. Може да е съвпадение. Не е изключено. Като си помисли човек, дори е напълно възможно. Човек може да попадне два пъти в един и същи ден на една и съща кола. Та той се намира… на колко… няма и километър от офиса. Не е кой знае какво. Чудо голямо.
В един нормален ден — да се отбележи: в който и да било друг ден — Мат би отминал това съвпадение без дори да се замисли.
Но не и днес. Колебае се, но не дълго. После тръгва към колата.
— Ей — провиква се Майло, — къде отиваш?
— Карай нататък, мъжки.
Мат не е направил и пет крачки, когато предните гуми на форда започват да се завъртат, преди да потегли. Мат ускорява крачка.
Без да дава мигач, колата рязко пресича улицата. Блясва бялата светлина за заден и Мат разбира, че водачът иска да обърне посоката. Натиска спирачката и завърта волана като бесен. Мат е само на броени крачки от задното стъкло.
Крясва високо:
— Ей, почакай!
Сякаш може с думи да спре тежката машина. Спринтира и се хвърля пред нея. Неправилно решение.
Гумите на тауруса загребват чакъл от банкета, изсвирват върху асфалта и колата се устремява към него.
Няма бавене, няма колебание. Мат отскача встрани. Таурусът дава газ. Мат е сега в хоризонтално положение. Калникът на колата закача глезена му. Ослепяваща болка поразява съзнанието. Ударът завърта тялото му във въздуха и го запокитва ничком върху земята. Претъркулва се. Остава възнак.
Известно време лежи така и примигва срещу слънцето. Наоколо се събират хора.
— Как сте? — обажда се някой.
Той поклаща глава и сяда. Проверява глезена. Здравата охлузен, но без счупване. Някой му помага да се изправи.
Целият екшън — от мига, в който съзира колата, до онзи, в който тя прави опит да го прегази — е продължил пет, максимум десет секунди. Не повече. Мат гледа втренчено.
Някой — най-меко казано — го следи.
Бърка в джоба. Телефонът си е там. Тръгва обратно към апартамента на Ева. Пастор Джил и воловете й са се измели. Проверява дали всичко при Ева е наред. Сетне влиза в собствената си кола и дълбоко въздъхва. Обмисля какво ще прави сега и решава, че първата стъпка е повече от очевидна.