Питаш се дали и при нея е същото.
Минават единайсет години. През цялото време не си я виждал.
Вече не си същият човек, разбира се. Смъртта на Стивън Макграт те е изхвърлила от релси. Лежал си в затвора. Но вече си свободен. Май са ти върнали живота. Работиш в адвокатската къща на Картър Стърджис.
Един ден пускаш в търсачката на компютъра нейното име.
Знаеш, че постъпваш глупаво и незряло. Тя сигурно се е омъжила за оня годеник, родила е три-четири деца, може би е приела фамилията на съпруга. Но какво от това? Нямаш нищо сериозно предвид. Чисто любопитство.
Има няколко с името Оливия Мъри.
Задълбаваш малко повече и попадаш най-вероятно на нея. Тази Оливия Мъри е маркетингов директор на консултантска фирма, която оборудва малки до средни предприятия с компютърни системи. Компанията се нарича „Дейта Бетър“ и поддържа уебсайт с биографиите на служителите. Нейната е съвсем кратка, но включва информацията, че е завършила Университета на Вирджиния. Точно там се завръщаше Оливия Мъри, когато се разделихте преди много години.
Мъчиш се да забравиш.
Не си от хората, които вярват в предопределение или късмет — тъкмо напротив — но след още половин година съдружниците в „Картър Стърджис“ решават да обновят оборудването. Средкриз знае, че си се квалифицирал в компютърното програмиране още в затвора. Предлага те в комисията по въвеждане на нова компютърна система. Ти пък предлагаш да се разгледат офертите на няколко фирми.
Една от тях е на „Дейта Бетър“.
Двама нейни представители пристигат в офисите на „Картър Стърджис“. Изпадаш в паника. Най-накрая заявяваш, че те чака спешна работа и не отиваш на презентацията. Би било прекалено — да цъфнеш така, из един път. Оставяш останалите трима от комисията да проведат разговорите. Затваряш се в кабинета си. Краката ти треперят. Гризеш си ноктите. Чувстваш се като идиот.
По обяд на вратата се чука.
Отваряш и виждаш Оливия.
Познаваш я начаса. Изпитваш почти физическа болка. Горещата топка заема мястото си. Едва говориш. Поглеждаш безименния й пръст.
Там няма нищо.
Оливия ти съобщава с усмивка, че е пристигнала в „Картър Стърджис“ за презентация. Ти се опитваш да кимнеш. Нейната фирма предлага да се погрижи за оборудването на неговата, съобщава тя. Вижда името ти в списъка на натоварената със същата задача комисия и се пита дали този Мат Хънтър не е оня, с когото се е срещнала преди много години.
Все още парализиран, ти питаш дали не иска чаша кафе. Тя се поколебава, но приема. Когато минаваш покрай нея, долавяш уханието на косите й. Люляците и ягодите са си на мястото и ти се притесняваш да не забележи влагата в очите ти.
И двамата се впускате в изкуствена увертюра, което ти е добре дошло. Откриваш, че и тя е мислила за теб през тези години. Годеникът е стара история. Не се е омъжвала.
Сърцето те боли. Даваш си сметка, че цялата работа е просто невъзможна. Никой от двамата не вярва в теорията за любов от пръв поглед.
Но гледай ти какво става.
В течение на последвалите седмици научаваш какво е истинска любов. Тя те научава. Най-накрая й казваш истината за своето минало. Тя го преглъща. Жените се. Тя забременява. Ти си щастлив. Двамата отпразнувате добрата новина чрез покупка на чифт видеотелефони.
И после, най-неочаквано, телефонът звъни, за да видиш срещнатата по време на пролетна ваканция преди толкова години жена — единствената, която си обичал — в някаква хотелска стая в компанията на непознат мъж.
Защо, по дяволите, някой ще го следи?
Мат стиска здраво кормилото, а в главата му гъмжат хипотези. Нито една от тях не изглежда приемлива.
Нужна му е помощ. Професионална. А това ще рече Сингъл.
Ще закъснее за срещата с представителя на строителната фирма. Не му пука особено. Неочаквано бъдещето, за което си е позволил да мечтае — къща с дъсчена ограда, вечно красивата Оливия, две до четири деца и голдън ретрийвър — започва да изглежда плашещо нереалистично. Сън в лятна нощ, казва си той. Съден за убийство се връща в богаташкото предградие, където е отраснал, и създава идеалното семейство — дрън-дрън, та пляс.
Мат звъни на Марша, снахата, за да й каже, че ще я посети по-късно, обаче попада на телефонния секретар. Оставя съобщение и паркира колата.