Заела офиси в модерна сграда от стъкло недалеч от службата на самия Мат, НЕД (Най-ефикасни детективи) е голяма детективска агенция, чиито услуги ползва Картър Стърджис. По принцип Мат не е голям почитател на частните детективи. В романите ги представят като големи пичове, но на практика са в най-добрия случай пенсионирани ченгета (на които всичко им е до смърт дотегнало), а в най-лошия — неуспели да станат ченгета субекти, които вечно си остават в категорията „нереализиран полицай“. Много от тях е виждал да работят като надзиратели в затвора. Смесицата от неуспех и въображаемо мъжество ражда нестабилни и често пъти грозни последици.
Мат седи в кабинета на едно от щастливите изключения от това правило — прекрасната и противоречива госпожица Сингъл Шейкър. Мат не допуска, че това е истинско име, но с него тя се подвизава из професионалните среди. Сингъл е висока метър и осемдесет, а косите й са с цвят на мед. В лице е доста привлекателна. Телесните й форми предизвикват сърдечна аритмия. Даже Оливия възкликва: „Леле мале!“, когато я вижда за първи път. Говори се, че Сингъл е участвала навремето в състава на Нюйоркските мажоретки, но другите момичета се оплакали, че им разваляла „симетрията“. Мат не храни съмнения по този повод.
Сингъл е вдигнала крака върху бюрото. Обула е каубойски ботуши, които я правят с още пет сантиметра по-висока, а черните джинси й стоят като чорапогащник. Нагоре е облякла черен пуловер с обърната яка, който при някои жени би минал за прилепнал, но на нея стои направо неприлично.
— Регистрация от Ню Джърси — казва й Мат. — MLH-472.
Сингъл не помръдва. Подпряла е чене във V-то, образувано от палеца и показалеца. Гледа го втренчено.
— Какво? — обажда се Мат.
— На кой клиент да си изпратя сметката?
— Няма клиент. Даваш я на мен лично.
— Значи… лично…
— Да.
— М-да. — Сингъл пуска нозе на пода и се протяга с усмивка. — Нещо интимно, а?
— Мама му стара — ръмжи Мат, — бива си те. Казвам ти да дадеш на мен сметката, че случаят е свързан с мен — и хайде, вече стана интимно.
— Професионална деформация, Хънтър. Не се плаши.
Мат се опитва да пусне измъчена усмивка.
Тя не отделя поглед от него.
— Искаш ли да чуеш едно от десетте правила в детективския наръчник на Сингъл Шейкър?
— Никак дори.
— Правило номер шест: когато мъж ти възложи да провериш регистрационен номер на автомобил по лични причини, може да става дума за едно от следните две неща. Първо — Сингъл вдига един пръст, — смята, че жена му го мами и иска да разбере с кого.
— А второ?
— Второ няма. Излъгах те. Само първо.
— Няма такова нещо. — Сингъл клати глава. — Какво?
— Бившите затворници трябва да лъжат по-убедително.
Той пуска това покрай ушите си.
— Добре де, да речем, че ти вярвам. С каква цел, за бога, искаш това?
— Въпросът е личен. Забрави ли? Аз плащам, за мен става дума, толкова ли е трудно да го проумееш?
Сингъл се изправя в целия си внушителен ръст и слага ръце на кръста. Гледа го от горе надолу. За разлика от Оливия, той не възкликва „леле-мале“, но със сигурност си го помисля.
— Приеми ме като изповедник — казва тя. — Изповедта пречиства душата.
— М-да. Религия. Ще направиш ли това за мене?
— Добре бе — отвръща тя и продължава да го гледа. Мат не потрепва. Сингъл отново се тръшва на стола и протяга крака към бюрото. — Станала права с ръце на кръста. Това обикновено разколебава мъжете.
— Аз съм железен.
— Върши работа в друг един случай.
— Ха-ха.
Тя отново го гледа с любопитство.
— Нали обичаш Оливия?
— Няма да дискутирам този въпрос с теб, Сингъл.
— Не ти искам отговор. Виждала съм ви двамата.
— Тогава знаеш.
Тя въздъхва.
— Кажи го пак оня номер.
Той го казва. Този път Сингъл си записва.
— Няма да отнеме повече от час. Ще ти звънна по мобилния.
— Благодаря. — Той се насочва към вратата.
— Мат.
Обръща се към нея.
— Имам известен опит с подобни случаи.
— Не се съмнявам.
— Ако отвориш тази врата — тя вдига ръка с листчето, — става нещо като опит да разтървеш биещи се на живот и смърт. Почнеш ли един път, никой не може да ти каже как ще свърши цялата работа.
— Браво, Сингъл, много си деликатна.
Тя разперва ръце.
— Приключих с деликатното в деня, в който влязох в пубертета.