— Имаме си хубав квартал.
— Затова го избрахме.
— Наистина ли мислиш, че е добра идея, Мат?
— Кое?
— Да се завърнеш.
— Излежах си каквото ми се полага.
— И си викаш: пито-платено?
Мат не отговаря.
— Онова момче, дето го уби, то си е все така мъртво, нали?
— Виж какво, Ланс…
— Сега съм инспектор Банър.
— Значи, инспектор Банър, сега смятам да вляза вътре.
— Всичко съм изчел за твоя случай. Даже с неколцина колеги го анализирахме най-подробно.
Мат го поглежда. Мъжът има сиви петънца в очите. Наддал е доста. Пръстите му непрекъснато шават, а усмивката му никак не се харесва на Мат. Семейството на Ланс е обработвало от край време тукашните земи. Дядо му или може би прадядото ги продал за жълти стотинки. Банърови продължават да гледат на Ливингстън като на своя собственост. Те са солта на земята из тези места. Бащата пие бая. Същото правят и двамата братя-глупаци на Ланс. Самият той винаги е правил впечатление на доста будно момче.
— Следователно трябва да си се убедил, че става дума за нещастен случай.
Ланс Банър поклаща бавно глава.
— Може би.
— Какво те притеснява тогава?
— Това, че си бивш затворник.
— Смяташ ли, че трябваше да влизам в затвора?
— Труден въпрос — отвръща Ланс и потрива брадичка. — От онова, което съм прочел, излиза, че си го отнесъл здравата.
— И?
— И си загазил. Влязъл си в затвора, искам да кажа.
— Не те разбирам.
— Непрекъснато се мъчат да втълпят на обществото онази тъпотия за изправителния ефект на присъдата. Добре — нямам нищо против. Но аз — той бучва палец в гърдите си — знам друго. И ти — сега сочи Мат — също знаеш друго.
Мат замълчава.
— Може и да си влязъл в панделата като свестен човек. Но не ми казвай, че сега си същият.
Мат знае колко е трудно да се отговори правилно на така поставения въпрос. Обръща се и тръгва към входа. Ланс добавя:
— Може би твоят инспектор ще открие някакъв кусур. Така ще ти даде възможност да дръпнеш на заден.
Мат влиза и приключва работата с инспектора. Има някои незначителни забележки — нещо по водопровода, един претоварен електрически прекъсвач — но това са бели кахъри. Двамата подписват протокола и Мат поема към Марша.
Спира върху трилентовото платно на улицата пред къщата на племенниците и снахата — дали още се брои за снаха, след като брат му е мъртъв, щото „екс“ би звучало доста тъпо. Момчетата, Пол и Етан, се търкалят връз опадалите листа на предната градинка. С тях е гледачката им Кайра. Нейното фамилно име е Уолш, а самата тя е задочничка в университета „Уилям Патерсън“, пристигнала за очни занятия през лятото. Наела е стаята над гаража на Марша. Кайра се присъединява със солидни препоръки към паството на посещаваната от самата Марша църква, и макар Мат да се отнася скептично към самата идея гледачката на децата да живее в къщата, се справя отлично със задачите си. Кайра се оказва страхотно момиче, така необходим слънчев лъч, пристигнал от някой щат на Средния запад — Мат така и не може да запомни кой точно.
Сега излиза от колата. Кайра засланя очи с една ръка, а с другата маха за поздрав. Усмихва се по достъпния единствено за млад човек начин.
— Здрасти, Мат.
— Здрасти, Кайра.
Момчетата чуват гласа му и обръщат едновременно глави насам също като кучета, доловили стъпките на приближаващ с лакомства в ръце стопанин. Втурват се към него с писъци:
— Чичо Мат! Чичо Мат!
Внезапно му става по-леко. На устните му заиграва усмивка. Етан го сграбчва за десния крак, Пол обхваща кръста му.
— Макнаб подава точно — задъхва се Мат в най-добрата имитация на Грег Гъмбъл16, която му е по силите, — но, о, небеса! Страхан17 се подхлъзва и…
Пол го пуска с думите:
— Аз съм Страхан!
Етан не може да допусне подобно нещо.
— Не, аз съм Страхан!
— И двамата можете да бъдете Страхан — уверява ги Мат.
Малчуганите го поглеждат така, сякаш е кварталният идиот.
— Не може да има двама Майкъл Страхан — заявява Пол.
— Няма начин — подкрепя го брат му.
Сетне и двамата привеждат рамене и нападат отново. Мат изиграва цял цирк, докато се прави на загазил нападател. Тъпче на място, оглежда се отчаян за въображаем съотборник, комуто да подаде, мята невидимата топка и накрая се свлича на земята като в забавен каданс.