— Ура! — ревват момчетата и пляскат длани във въздуха, тупат се с юмруци в гърдите.
Мат стене седнал на земята. Кайра се кикоти.
Пол и Етан продължават с танца на победата, а на вратата се показва майка им. Тя изглежда, казва си Мат, прекрасно. Носи рокля и грим. Косата й е вчесана с очарователно небрежност. Ключовете за колата подрънкват от ръката й.
Когато Бърни умира, двамата с Мат са до такава степен съсипани и отчаяни, че се мъчат да скалъпят нещо заедно, така че Мат да поеме ролята на съпруг и баща.
Пълна катастрофа.
Двамата чакат да изтече подходящият период от време — половин година — и тогава, без да се сговарят, но с ясно съзнание за предстоящото, се напиват здравата. Марша подема инициативата. Целува го, целува го яко, и веднага избухва в ридания. И това е краят.
Преди „подхлъзването“ семейството на Мат е като благословено, или по-скоро — благословено наивно. Мат е двайсетгодишен, а всичките му баби и дядовци са живи и в добро здраве — двама в Маями, двама в Скотсдейл в щата Аризона. Различни трагедии сполетяват останалите семейства, но Хънтърови си живеят като имунизирани. Подхлъзването слага край на цялата работа. Заварва всички неподготвени за предстоящото.
Нещастието настъпва горе-долу така: промъква се подло и незабелязано, неутрализира всичките ти защити и предпазни мерки, след което довежда своите събратя и посестрими, за да те довършат. Докато Мат е в затвора, двама дядовци и една баба умират. Нещастието довършва бащата и поразява непоправимо майката. Тя се мести във Флорида. Сестрата бяга в Сиатъл. Бърни получава аневризма.
Ей така, като на шега, всички си отиват.
Мат се изправя на крака. Маха на Марша. Тя отвръща на поздрава.
Кайра проговаря:
— Мога ли да вървя?
Марша кимва с думите:
— Разбира се, Кайра. Благодаря ти.
— За нищо. — Кайра замята раницата. — Чао, Мат.
— Чао, малката.
Телефонът му звъни. Върху дисплея се изписва името Сингъл Шейкър. Мат показва на Марша със знаци, че трябва да се обади. Тя му казва да върви. Той се връща до колата и взема апарата.
— Ало.
— Имам известна информация за колата.
— Давай.
— Взета е под наем. От AVIS на летище „Нюарк“.
— Значи задънена улица?
— При повечето частни детективи — абсолютно. Но за тебе работи почти легендата в този бизнес.
— Почти?
— Опитвам се да бъда скромна.
— Не ти се удава, Сингъл.
— Може би, но важното е да се опитваш. Обадих се на един човек от летището. Той ми дължи услуга. Колата е наета от някой си Чарлс Тали. Познаваш ли го?
— Не.
— Надявах се името да ти говори нещо.
— Нищо не ми говори.
— Да го разуча ли?
— Да.
— Пак ще се обадя.
Тя затваря. Мат отпуска ръка с телефона и в същия миг забелязва патрулната кола да излиза иззад ъгъла. Край къщата на Марша забавя ход. Униформеният придружител на Ланс му хвърля едно око. Мат отвръща на погледа и усеща, че се изчервява.
Пол и Етан се изправят, за да погледат патрулката. Мат се обръща към Марша. Тя е видяла всичко. Той махва небрежно с ръка. Тя смръщва вежди.
И в този момент телефонът иззвънява отново.
Все още с устремен към Марша поглед, Мат поднася апарата към ухото, без да погледне кой се обажда.
— Ало.
— Здрасти, скъпи, как върви денят?
Оливия.
Глава 8
Телевизията непрекъснато внушава на зрителите, че съдебните медици се срещат с полицията най-вече над някой прострян върху метална маса в моргата труп. В действителност обаче това твърде рядко се случва. И Лорън е дълбоко благодарна за тази черта от нейната действителност. Не че е гнуслива или нещо подобно, обаче държи смъртта като феномен да бъде всеки път шок за нея самата. Никога не пуска шеги по време на оглед. Не се опитва да изключи своята емоционалност или да използва други защитни механизми, за да се предпази. За нея моргата е прекалено делова, твърде неофициална, в огромна степен елемент от нашия свят, за да бъде съизмерима с величината на смъртта.
Лорън се готви да отвори вратата на Елдън, когато някой я изпреварва отвътре и на прага се появява колегата инспектор Тревор Уайн. Тревор е шишко от старата школа. Към Лорън се отнася като към симпатично пале, което от време на време пикае върху скъп килим.
— Здрасти Ситна — приветства я дебелият.