— Някое убийство ли ти падна?
— Уха. — Тревор Уайн повдига колана си. Той е от ония затлъстели мъже, чиято форма никога не позволява да се определи точното място на талията. — Огнестрелна рана. Даже две — в главата. От упор.
— Грабеж, гангстерска история, какво по-точно?
— Може да излезе грабеж, ама определено не гангстерски. Жертвата е белокож пенсионер.
— Къде открихте трупа?
— Близо до Еврейското гробище на Четиринайсета. Предполагаме, че е турист.
— Точно на това място? — Лорън прави гримаса. — Че какво има там за гледане?
Тревор пуска изкуствен смях и поставя месеста лапа върху рамото й.
— Ще ти кажа веднага, щом науча. — Не добавя „малка госпожо“, но все едно го е сторил. — Чао, Ситна.
— До по-късно.
И той се отнася нанякъде. Лорън влиза.
Елдън се е настанил зад бюрото. Облечен е в чист панталон и къса манта от бял памук. Той е облечен винаги така. Кабинетът му е напълно лишен от колорит или индивидуалност. Когато заема този пост, Елдън възнамерява да въведе известни промени, но обстоятелството, че хората пристигат тук, за да научат подробности около нечия смърт, го кара да запази неутралната обстановка, която не влияе върху чувствата.
— Дръж — обажда се той, като подхвърля нещо.
Инстинктивно Лорън го улавя във въздуха. Оказва се пластмасова торбичка с мътен жълт цвят. Вътре има нещо като гел. Елдън държи подобна в ръка.
— Това да не е…?
Елдън кимва.
— Дълго използван и поради тази причина силно овехтял имплант за женска гърда.
— Може ли да изразя смайване за протокола?
— Можеш.
Лорън вдига торбичката към светлината на лампата и смръщва вежди.
— Винаги съм мислела, че са прозрачни.
— Отначало са. Най-вече органичните.
— А тези какви са?
— Силикон. И са престояли в гърдите на жертвата повече от десетилетие.
Лорън се опитва да запази лицето си безизразно. Вътре има нещо като гел. Елдън вдига вежди и започва да го размачква между пръстите си.
— М-да, това значи изрязах. — Той свива рамене. — Както и да е, това тук принадлежи на твоята Сестра Непорочни Цици.
— А ми го показваш, понеже…?
— Понеже ни дава известна информация.
— Цяла съм в слух.
— Първо, те са направени от силикон.
— Това го каза.
— Спомняш ли масовата страхова психоза отпреди осемнайсет години по повод тези импланти?
— Когато установиха, че пропускат?
— Именно. Производителите се видяха принудени да преминат към органични.
— Ама днес отново някои се връщат към силикона.
— Така е, но това не променя нещата. Тия тук са стари, доста стари. Много повече от десет години.
Лорън кимва.
— Добре, това е някакво начало.
— Има още. — Елдън вади лупа. Обръща единия от имплантите. — Погледни тук.
Лорън взема увеличителното стъкло.
— Виждам табелка.
— А номера върху нея виждаш ли го?
— Да.
— Това е сериен номер. Поставя се върху почти всички хирургически импланти: стави, гърди, пейсмейкъри, каквото ти дойде наум.
Лорън кимва.
— А производителят ги води на отчет, така ли?
— Точно така.
— Значи, ако се обадим на съответния производител и му дадем този сериен номер…
— Ще научим истинското име на загадъчната сестра.
Лорън го поглежда в очите.
— Благодаря.
— Но има и един проблем.
Тя потръпва.
— Компанията, която е произвела точно тези импланти, се нарича „Сърджи Ко“ и е фалирала преди осем години.
— А документацията?
Елдън свива рамене.
— Мъчим се да я открием. Много е късно, нали виждаш? Тази вечер нищо не можем да направим. Надявам се да се ориентирам в обстановката утре заран.
— Добре. Друго?
— Нали пита защо под ноктите й няма влакънца?
— И?
— Все още не сме приключили цялостния токсикологичен анализ. Възможно е да е била предварително упоена, макар да не ми се вярва особено много.
— Твоята хипотеза е различна?
— Именно.
— И каква е тя?
Елдън се обляга назад и кръстосва нозе. Обръща глава настрани и съзерцава стената.
— Имаше едва забележими синини откъм вътрешната страна и на двата бицепса.
Лорън присвива очи.
— Какво означава това?