— Ако един силен физически и професионално подготвен мъж се прокрадне до заспала жена — започва съдебният медик с напевен като за пред дете глас — и я обърне внимателно по гръб (а може тя поначало да спи в това положение), той има възможност да възседне гръдния й кош, като затисне с колене ръцете в горната им част, но трябва наистина да бъде професионалист, за да остави минимални следи по тях, а сетне да я задуши с възглавница.
Температурата в стаята спада с десет градуса. Гласът на Лорън от своя страна слиза до шепот.
— Мислиш, че с нея е станало именно това?
— Трябва да изчакаме всички резултати — отвръща Елдън, като оставя стената на мира и я поглежда в очите. — Но в този момент, да, мисля, че точно така е станало.
Тя замълчава.
— Моята хипотеза намира потвърждение в лицето на още едно обстоятелство. То може да ни бъде от полза. — Елдън изважда някаква снимка и я оставя върху повърхността на бюрото. На нея се вижда лицето на монахинята. Очите са затворени, сякаш очаква да й сложат грим. В началото на шейсетте е, но бръчките са изгладени от досега на смъртта. — Имаш ли представа за оставяните върху кожа отпечатъци от пръсти?
— Знам само, че много трудно се снемат.
— Почти невъзможно е, особено ако не се заемеш с тази работа веднага. Повечето учени препоръчват това да се направи още на местопрестъплението. Най-малкото, което са длъжни да сторят експертите, е да обработят трупа, преди да бъде отнесен18.
Съдебномедицинските и техническите прийоми не са стихията на Лорън.
— Ъхъ — изразява становището си тя.
— Е, в случая с нашата Умираща монахиня е късно за тази процедура. — Той вдига поглед. — Чат ли си? Умираща, вместо Летяща19?
— Аз да не съм попаднала тук в компанията на Крис Рок20? Я карай нататък.
— Добре. Значи правя експеримент. Имахме късмет, че трупът не бе още замразен. Кондензацията, която неминуемо съпътства този процес, съсипва цялата работа. Но както и да е, реших първоначално да прибягна до полиетиленово терефталатово полутвърдо покривало. То работи на принципа на електростатичното привличане на миниатюрни частици…
Лорън вдига отвесно длан в класическия жест за стоп.
— Спести ми тези абракадабри. Имаме ли отпечатъци, или не?
— Да и не. Открихме размазани петна по двете слепоочия. Едното прилича на отпечатък от палец, а другото — от десен показалец.
— Върху слепоочията?
Елдън кимва. Сваля очилата, избърсва ги, поставя ги отново върху върха на носа си и ги побутва нагоре.
— Мисля, че извършителят я е хванал за лицето с едната ръка. Също както се хваща баскетболна топка, като дланта е притискала носа на жертвата.
— Господи!
— Да. След това според мене я е възседнал и натиснал главата назад.
— А самите отпечатъци? Могат ли да се използват за идентифициране?
— Съмнителна работа. В най-добрия случай ще разполагаме с частични отпечатъци. За съда не стават, но нали знаеш, онези нови компютърни програми, с чиято помощ могат да се запълват празноти в отпечатъка. Ако успееш да докопаш някого, това ще бъде достатъчно за собствената ти убеденост.
— Това може да помогне.
Докторът се изправя.
— А сега ще се хващам за работа. Може да отнеме ден-два. Ще ти звънна, когато съм готов.
— Добре. Друго?
Връз лицето на мъжа се спуска сянка.
— Какво има, Елдън?
— Ами, има още нещо.
— Не ми харесва тонът ти.
— Никак не ми е приятно да ти го кажа — можеш да ми вярваш. Но мисля, че който го е сторил, е направил още нещо. Не е само удушаването.
— Какво имаш предвид?
— Запозната си с действието на електрошока, нали?
— В известна степен.
— Мисля, че е бил използван такъв. — Той преглъща. — Вътре в нея.
— Какво значи това „вътре в нея“…?
— Значи точно онова, което си мислиш — прекъсва я той. — И аз съм възпитаник на католическо училище.
— Има ли следи от електроди?
— Слаби. Но ако си разбираш от работата и особено на такова чувствително място, просто няма защо да оставяш следи. Бил е с два електрода. Повечето — като полицейските например — имат по четири. Допускам, че е умряла в страхотна болка. — Лорън затваря очи. — Ситна…
— Какво?
— Направи ми лична услуга: закови го това говедо.
Глава 9
18
Става дума за следната процедура: тялото се вкарва в контейнер, пълен с топъл въздух под налягане. В него е пулверизиран химикал (цианоакрилат), който реагира с оставени в пръстовите отпечатъци аминокиселини и глюкоза, при което характерните линии на отпечатъка стават видими. — Б.пр.