— Изобщо не е записана там.
— В Бостън има два хотела на „Риц“.
— Пробвах и в двата.
— Ясно. — Тя се обляга назад и подпира с длан брадичка. — Значи научаваш, че по един или друг начин Оливия не ти е вярна.
— Така излиза.
Соня обмисля казаното. Никога не е виждала Оливия, но знае за връзката му с нея повече от всеки друг. Отклонява поглед.
— Какво? — пита Мат.
— Мъча се да открия приемливо обяснение за такова поведение от нейна страна.
— И?
— И засега не намирам. — Тя свива рамене и отпива от кафето си. — Винаги ми е изглеждала странна връзката ви с Оливия.
— Защо?
— Начинът, по който налапваш въдицата след една-единствена нощ преди десет години.
— Не стана така. Тогава не сме преспивали.
— В което може би се крие и причината.
— Не те разбирам.
— Ако бяхте преспали, може би магията щеше да се разчупи. Всички разправят, че любовният акт бил най-интимното преживяване под това небе. Всъщност е по-скоро обратното.
Той изчаква.
— Много странно съвпадение — обажда се Соня.
— Какво съвпадение?
— Кларк също е хлътнал до уши.
Мат не пита дали е сигурно или как е научила. Казва само:
— Много съжалявам.
— Не е каквото си мислиш.
Той замълчава.
— Няма никаква връзка с онова, което се случи с нашия син.
Мат прави опит да кимне.
— Ние имаме навика да обясняваме всичките си несгоди със смъртта на Стивън. Превърнахме го в най-силния си „животът е несправедлив“ коз. Но зад увлечението на Кларк се крие нещо много по-банално.
— И то е?
— Кларк е похотлив.
Тя се усмихва. Мат прави опит да й отвърне.
— Казах ли, че тя е много млада? Момичето, с което спи Кларк.
— Не си.
— На трийсет и две. Имаме дъщеря на същите години.
— Много съжалявам — повтаря Мат.
— Недей. Това е обратната страна на медала, който споменахме преди малко — интимност и секс.
— Какво искаш да кажеш?
— Както повечето жени на моята възраст, аз не се интересувам особено от секс. Знам какво пишат специализираните списания. Известни са ми всички глупости за мъжете, които били най-активни на деветнайсет, а жените — в трийсетте си години. Но истината е, че мъжете са просто в много по-висока степен похотливи. Точка. За мене днес сексът няма нищо общо с интимното. От друга страна, Кларк изпитва нужда от него. Ето това е тя, това момиче, за него — секс. Освобождаване от напрежението. Физиологическа нужда.
— И това не те наранява въобще?
— Не става изобщо въпрос за мене.
Мат нищо не казва.
— Като си помисли човек, нещата са съвършено прости: Кларк има нужда от нещо, което изобщо не ме интересува. И той го намира другаде. — Соня забелязва особения израз на лицето му. Тя въздъхва и отпуска ръце в скута си. — Нека ти дам един пример: Ако Кларк обича например да играе покер, а аз не обичам…
— Стига, Соня. Това са различни неща.
— Така ли мислиш?
— За секса и покера?
— Добре, нека разгледаме нещата на равнище физическо удоволствие. Нещо като професионален масаж. Кларк го мачка професионално всяка седмица някакъв си Гари. В клуба…
— И това е друго.
— Но не виждаш ли връзката? То е едно и също. Сексът с това момиче няма нищо общо с интимността. Това е чисто физическо изживяване. Нещо като почесване по гърба или ръкостискане с приятел. Защо да имам каквото и да било против?
Соня вдига поглед в очакване.
— За мен не би било приемливо — заявява Мат.
Тя се усмихва под мустак. Соня си пада по умствените построения. Обича интелектуалните предизвикателства. Пита се дали наистина мисли онова, в което го убеждава, или просто го закача.
— И какво ще направиш сега? — пита тя.
— Оливия се прибира утре.
— И смяташ, че можеш да изтърпиш дотогава?
— Ще се опитам.
Тя го гледа втренчено.
— Какво има? — пита Мат.
— Не можем го избегна, нали. Мислех си… — Тя млъква.
— Какво си мислеше?
Погледите им се срещат.
— Знам, че това е до немай-къде изтъркано клише, но всичко тогава бе като в кошмар. Случилото се със Стивън. Процесът. Все очаквах да се събудя и разбера, че е някаква жестока шега, че всичко е наред.
Същото бе и с него самия. Попаднал е в лош сън, но всеки момент ще се появи усмихнат Стивън, за да му посочи скритата камера и да го освободи от непоносимото бреме.