— Но днес светът прилича на тъкмо обратното, нали, Мат?
Той кимва.
— Вместо да си мислим, че злото е кошмар, от който ще се пробудим — продължава тя, — днес доброто е илюзия. И точно това е сторил оня изпратен по телефона видеоклип — прекъснал е хубавия сън и те е върнал в суровата действителност.
Мат няма думи.
— Знам, че никога няма да се оправя от преживяното — продължава Соня Макграт. — Просто не е възможно. Но си мислех… Надявах се ти да можеш.
Мат очаква още нещо. Но тя мълчи. Изправя се рязко, сякаш е казала прекалено много. Двамата се насочват към изхода. Соня го целува по бузата, а когато се прегръщат, го задържа миг по-дълго от обичайното. Но както всеки път, той усеща вътрешната й разруха. Смъртта на Стивън неизменно присъства навсякъде — в жестовете, в думите й. Той постоянно стои край тях — техен вечен спътник в живота.
— Ако мога да ти помогна с нещо — шепне тя, — обаждай се по всяко време.
— Добре.
Гледа я как си отива. Мисли върху чутото от нея относно неуловимата черта между лошия и хубавия сън, а след това, когато най-после гърбът й изчезва зад ъгъла в края на коридора, той поема в обратна посока.
Глава 12
Мат влиза в стаята на Роланда, която съобщава:
— Сингъл те чака вътре.
— Благодаря.
— Средкриз иска непременно да му позвъня в секундата, в която се появиш. — Роланда вдига поглед. — Появил ли си се?
— След десет минути.
Тя впива отново поглед в дисплея и започва да кълве по клавиатурата. Мат влиза в кабинета си. Сингъл Шейкър стои права, с насочен през прозореца навън поглед.
— Хубава гледка — отбелязва тя.
— Мислиш ли?
— Ми да. Такава е моята представа за безсмислен разговор.
— Много те бива в това отношение.
— Мислех, че си квазиюрист.
— Такъв съм.
— Каква е тогава цялата тази показност?
— От брат ми останаха.
— Е, и?
— Е, и, Бърни беше основен генератор на пари в това заведение.
— Е, и? — Сингъл се обръща към него. — Не искам да бъда коравосърдечна, но той е мъртъв.
— Мисля, че преди минутка си даде доста несправедлива оценка — ти си царица на безсмислените разговори.
— И все пак той почина преди колко — три години? Не мога да повярвам, че ще продължат да държат един бивш затворник и пишман-адвокат в подобна кантора.
Той се усмихва.
— Ясно.
— Та какво се крие зад цялата работа?
— Може пък да са преизпълнени от чувство на благодарност към покойния ми брат.
— Кой бе? Адвокатите ли? — Сингъл прави гримаса на отвращение.
— Струва ми се, че моето присъствие им допада.
— Щото си такова готино копеле?
— Заради затворническото минало. Толкова атрактивна екзотика.
Сингъл кимва с разбиране.
— Като да си поканиш лесбийска двойка на сватбата.
— Нещо такова, но още по-изчанчено. Много е особено. В някакъв смисъл аз съм крайно любопитен екземпляр. Когато се напоркат, все ме питат, уж на майтап, какво е за човек от тяхната черга да попадне в — Мат показва кавички с пръсти — Голямата къща.
— Значи си нещо като местна знаменитост.
— По един извратен начин, да.
— И поради тази причина не те изхвърлят от кабинета?
Той свива рамене.
— Може и да се плашат от тебе — подхвърля Сингъл. — Вече си пречукал един с голи ръце.
Мат заема мястото си с въздишка. Сингъл също сяда.
— Извинявай — обажда се тя.
Той махва пренебрежително с ръка.
— Казвай какво има.
Сингъл кръстосва дълги крака. Прави го умишлено — той е наясно с това — но се пита дали не се е превърнало в нещо като инстинктивна реакция за нея.
— Я ми кажи сега — започва тя, — защо ти беше проследяването на този номер?
Мат разперва ръце.
— Отново ли ще дискутираме понятието „лично“?
— Само в случай, че наистина държиш да научиш до какво съм се добрала.
— Значи прибягваш към изнудване? — Но Мат забелязва, че тя е сериозна. — Мисля, че ме следеше — казва той.
— Какво те кара да мислиш подобно нещо?
— Какво ли? Ами например забелязах колата му на няколко места.
— И се хвана само за това?
— Номерът е много сходен с моя.