Вече не стават такива неща.
Тя бавно се надига. Подутината върху гръдния й кош, незаздравял спомен от последната козметична операция, засмъдява от това движение. Трета интервенция на същото място, а тя вече не е дете. Тя самата не искаше да я прави, но Тали, който си въобразява, че разбира от тези неща, настоя. Бакшишите й намаляват. Също и популярността. Затова се съгласява. Само че кожата там се е опънала прекалено в резултат от предишните две операции. Когато Кими ляга по гръб, двете проклетии висват настрани и мязат на рибешки очи.
Звънецът се обажда отново.
Кими поглежда надолу към абаносовите си крака. На трийсет и пет години е, нераждала, а разширените вени се вият по тях като охранени червеи. Твърде много време прекарва на крак. Тали ще иска и тях да оперира. Все още е във форма, с красива фигура и страхотен задник, обаче ей, трийсет и пет години са това, не са осемнайсет. Има си и малко целулит. И тия гадни вени. Същинска релефна карта.
Втъква цигара в уста. Кибритът е рекламен, от сегашната й работа — стриптийз локал, известен като „Надървеният бобър“. Навремето бе прима във Вегас. Подвизаваше се с артистичния псевдоним Черната магия. Не съжалява за онези дни. Всъщност не жалее за които и да било дни.
Кими Дейл намята някаква роба и отваря вратата на спалнята. Другото помещение не разполага със защита против слънце. Яркият блясък я заслепява. Тя засланя очи с длан и примигва. Кими няма много посетители — никога не работи у дома — и решава, че най-вероятно са от Свидетелите на Йехова3. За разлика от повечето обитатели на свободния свят, Кими няма нищо против техните периодично изнасяни по домовете проповеди. Всеки път кани тези религиозни фанатици да влязат и внимателно ги слуша, завидяла на късмета им да намерят смисъл в този живот, пожелала и на нея да се случи нещо подобно. Също като с мъжете в нейната биография, тя всеки път си казва, че ето, може пък това да е истината, тук да е скрито спасението.
Отваря, без да попита кой е.
— Вие ли сте Кими Дейл?
Въпросът е зададен от младо момиче. Осемнайсет-двайсет, там някъде. Не, не е от Свидетелите на Йехова. Няма тяхната безмозъчна усмивка. За миг се усъмнява да не е от новите кадри на Тали, но и това не е. Не че момичето е грозно или му има нещо — просто не става за Тали. Той харесва пищна плът и блясък.
— Коя сте вие? — пита Кими.
— Това е без значение.
— Моля?
Момичето свежда поглед и започва да хапе долната си устна. Кими забелязва нещо бегло познато в този тик и тънка иглица я бодва в сърцето.
Посетителката се обажда:
— Познавали сте майка ми.
Кими върти цигарата между пръстите си.
— Аз познавам доста майки.
— Моята бе Кандис Потър.
При тези думи Кими примигва и неволно прибира полите на робата.
— Мога ли да вляза?
„Да“ ли казва Кими? Не е ясно. Дръпва се от вратата и момичето влиза.
Кими проговаря:
— Нищо не разбирам.
— Кандис Потър ми е майка. Дала ме е за осиновяване още в деня на раждането ми.
Кими се мъчи да запази самообладание. Затваря вратата на караваната.
— Искате ли нещо за пиене?
— Не, благодаря.
Двете жени се споглеждат. Кими скръства ръце.
— Нямам представа за какво сте дошли — отбелязва тя.
Момичето започва като навито:
— Преди две години научих, че съм осиновена. Обичам си осиновителите, така че недейте да си мислите разни неща. Имам две сестри и прекрасни родители. Всички се държат чудесно с мен. Не става дума за тях. Просто… когато човек научи нещо такова… ще му се да узнае цялата истина.
Кими кимва, макар да не знае точно защо.
— Та започнах да ровя насам-натам. Никак не е лесно. Слава богу, има организации, които помагат на осиновени деца да откриват истинските си родители.
Кими измъква цигарата от уста. Ръката й трепери.
— Само че, знаете ли… Канди… вашата майка, Кандис…
— … е мъртва. Да, знам. Била е убита. Научих го миналата седмица.
3
Християнска секта, наричана така от 1931 година, която отрича Светата троица, както и ред други постулати на Католическата църква. Най-ревностните й последователи се стремят с досадна упоритост да приобщават нови членове. — Б.пр.