— Мат?
Думите му са бавни, обмислени.
— Вчера ми се обаждат от телефона на Оливия. — Подава апарата. — Видях ето това.
Сингъл протяга ръка за телефона. Отправя поглед към екрана. Мат забелязва как очите й се разширяват от изненада.
Започват да шарят между дисплея и двете полицейски фотографии. Накрая ги обръща към Мат.
— Какво, по дяволите, е всичко това?
— Натисни бутона „напред“ — отговаря Мат.
— Този отдясно ли?
— Да. Така ще видиш видеоклипа, който пристигна веднага след тази снимка.
Сингъл се съсредоточава и това ясно личи от израза на лицето й. Когато клипът свършва, отново проговаря:
— Този в средата трябва да натисна, за да го видя пак, нали?
— Да.
Сингъл натиска бутона. Превърта късия запис още два пъти. Когато приключва, внимателно оставя апарата върху бюрото.
— Каква е твоята версия по въпроса? — пита тя.
— Никаква.
— Виждала съм Оливия само един път.
— Знам.
— Не мога да кажа тя ли е, или не е.
— Мисля, че е тя.
— Мислиш?
— Лицето не се вижда особено добре.
Сингъл прехапва устна. Пресяга се към чантичката си и започва да рови из нея.
— Какво търсиш?
— Да не мислиш, че само ти си оборудван по последната дума на техниката? — казва Сингъл и вади миниатюрен компютър, малко по-голям от неговия телефон.
— Palm Pilot?
— Pocket PC — поправя го тя. Измъква някакъв кабел и свързва компютъра с видеофона на Мат. — Не възразяваш да прехвърля записите при мене, нали? — пита за сведение тя.
— За какво са ти?
— Ще си ги занеса в офиса. Там разполагаме с всякакви програми за допълнителна обработка на образите. Можем да ги увеличаваме, анализираме точка по точка, да ги изчистваме и прочее.
— Но си остава между нас, нали?
— Няма нужда от приказки. — След минута записите са прехвърлени. Сингъл му връща телефона. — Само още едно нещо.
— Цял съм в слух.
— Сведенията, които ще събера за нашия приятел Чарлс Тали, може и да не се окажат достатъчни. — Тя се привежда напред. — Трябва да започнем с издирване на връзки. Нужно е да разберем какво общо има между Тали…
— И Оливия — завършва мисълта й Мат.
— Именно.
— Искаш да разследваш жена ми.
Сингъл се обляга назад и разменя местата на кръстосаните си крака.
— Ако е някаква мимолетна връзка за една нощ, най-вероятно това би било излишно. Искам да кажа, може да е чиста случайност. Може да са се срещнали в бара, един бог знае. Обаче Тали те следи. Освен това ти изпраща снимки и клипове.
— С което имаш предвид какво?
— С което имам предвид, че тук се крие нещо по-голямо. Ще ти задам един въпрос, но няма да се обиждаш.
— Добре.
Тя се размърдва в стола си. Всяко нейно движение, умишлено или не, започва да става двусмислено.
— Какво по-точно ти е известно за Оливия? Имам предвид миналото й.
— Известно ми е всичко — откъде е, къде е ходила на училище…
— А семейството?
— Майката избягва, докато е още малка. Бащата умира, когато тя е на двайсет и една.
— Братя, сестри?
— Няма.
— Значи бащата я отглежда самичък.
— По принцип. Е, и какво от това?
Сингъл продължава:
— Къде е израсла?
— Нортуейс, Вирджиния.
Сингъл си го записва.
— И е завършила тамошен колеж?
Мат кимва.
— Завършила е Университета на Вирджиния.
— Друго?
— Какво значи „друго“? Друго за нея ли? Работи за „Дейта Бетър“ от осем години. Любимият й цвят е синият. Очите й са зелени. Чете повече от когото и да било сред моите познати. С чувство за вина и огромно удоволствие гледа по телевизията глупостите по „Холмарк“. И — с ясно съзнание за риска да те накарам да повърнеш — когато се будя сутрин, всеки път си казвам: „Аз съм най-щастливото човешко същество на тази планета“. Записваш ли си?
Вратата се отваря рязко. И двамата подскачат при влитането на Средкриз.
— О, извинете ме. Нямах намерение да се натрапвам по този начин.
— Няма нищо — успокоява го Мат.
Средкриз си поглежда часовника, като изиграва цял театър с този жест.
— Спешно трябва да обсъдя с тебе случая Стърман.
Мат кимва.
— Бездруго се готвех да ти се обадя всеки миг.
И двамата поглеждат Сингъл. Средкриз несъзнателно оправя връзката и приглажда косите си.