— Айк Кайър — съобщава той и подава ръка.
— Ясно — отзовава се Сингъл, като съумява да не направи гримаса. — Очарована съм. — Поглежда Мат. — Пак ще си поговорим.
— Благодаря ти.
Тя му хвърля още един, ненужно продължителен поглед, и се отправя към вратата. Средкриз се отмества от курса й. След нейното излизане заема мястото й с думите:
— Коя е па тая?
— Сингъл Шейкър. Работи за НЕД.
— Да не искаш да кажеш, че е частен детектив?
Средкриз се засмива на абсурдното предположение. След като Мат не се присъединява, смехът преминава в кашлица и той кръстосва крака. Сивата му коса е акуратно разделена на път. Сивите коси отиват на адвокатите — особено когато са изцяло запазени. Придават им известна тежест в очите на съдебните заседатели.
Мат дърпа чекмеджето и вади делото „Стърман“. Двамата го обсъждат в продължение на близо три часа: предварителни становища, аргументация, какво би могъл да извади насреща им прокурорът. Почти приключват, когато телефонът на Мат звъни отново. Поглежда дисплея, за да разбере кой го търси. Там се мъдри надписът: „Непознат абонат“. Поднася апарата към ухото си.
— Ало?
— Ей — шепне мъжки глас, — познай какво правя с жена ти в този момент.
Глава 15
Няма измъкване от дежавю за Лорън Мюз в днешния ден.
Ливингстън, Ню Джърси. Ливингстън е родният град на Лорън. Порастването не е лесна работа — казва си тя. Юношеството е състояние на война, без значение къде живее човек. За уютни градчета като Ливингстън се предполага, че смекчават всички удари. При кореняците може и да е така. За Лорън това е мястото, в което попада по волята на баща си. Той пък решава, че няма за него роден град, никъде не се чувства уютно, нито дори в компанията на собствената си дъщеря.
Ливингстън притежава всякакви атрибути: прочути училища, мащабни спортни програми, могъщ клуб „Киуенис“22, действена Асоциация на учители и родители, великолепни годишни продукции на средните училища. Докато Лорън расте в този град, еврейските деца играят водеща роля навсякъде. Сега мястото им е заето от индийци и азиатци — следващата млада генерация имигранти. Гладни. Такова е това място. Пристигаш тук, купуваш си къща, плащаш си данъците, постигаш американската мечта.
Но не бива да забравяш старата поговорка: Внимавай какво ще си пожелаеш.
Чука по вратата на Марша Хънтър. Лорън не може да измисли каквато и да било друга връзка между тази самотна майка — голяма рядкост в условията на Ливингстън — и сестра Мери Роуз, освен оня проклет шестминутен разговор по телефона. Може би трябваше да се подготви малко, да направи някои проучвания, но няма време за това. И ето я сега, изправена върху напечена от слънцето веранда, вторачила взор в отварящата се врата.
— Марша Хънтър?
Жената, привлекателна по неочебиен начин, кимва.
— Да.
Лорън показва служебното си удостоверение.
— Аз съм инспектор Лорън Мюз от прокуратурата на окръг Есекс. Бих ви помолила да ми отделите малко време.
Марша Хънтър примигва объркана.
— За какво става дума?
Лорън се опитва да пусне обезоръжаваща усмивка.
— Мога ли да вляза за момент?
— Разбира се, заповядайте.
Жената прави крачка назад. Лорън влиза вътре и опа — ново дежавю. Какво сходство в интериорите. Това тук би могло да се отнесе в който и да било момент от периода 1964 година до наши дни. Нула промяна. Телевизорът може да е по-модерен и килимът — не толкова плюшен, както и цветовете — по-убити, но усещането за връщане в странния свят на нейното детство присъства с пълна сила.
Оглежда се за разпятие, икона с Богородица или някакъв друг намек за господство на католическия дух, който да обяснява необяснимия телефонен разговор със сестра Мери Роуз. Няма такова нещо. Никаква религия. В края на дивана има сгънати чаршаф и одеяло — някой е нощувал тук.
В стаята вижда млада жена — не повече от двайсетгодишна, — както и две момченца.
— Пол, Етан — обръща се майката към тях, — това е инспектор Мюз.
Възпитаните малчугани се ръкуват прилежно с гостенката, без да си позволяват нещо повече от по един крадлив поглед.
По-малкият — Етан навярно, казва си тя — пита:
— Полицай ли сте?
— Полицайка — отговаря автоматично Лорън. Но точният отговор гласи: нещо като. — Аз съм следователка при окръжната прокуратура. То е същото като да работи човек в полицията.
22
Структура от 8000 клуба по цял свят, основана през 1915 г., за да насърчава прилагането на високи нравствени стандарти. — Б.пр.