— Защо не ми кажеш какво става? Може пък да си помогнем един на друг.
Глава 16
— Ей, познай какво правя с жена ти в този момент?
Мат притиска телефона към ухото си.
Мъжът шепне отново:
— Чуваш ли ме, Мат?
Той не отговаря.
— Ей, Мат, да не си ме издал? Имам предвид, да не си казал на жена си, че съм ти пратил ония снимки?
Мат не е в състояние да помръдне.
— Щото Оливия почна нещо прекалено много да си пази телефона. Е, няма да ме опази. Няма начин. Тя е като дрогирана, ако правилно ме разбираш.
Мат затваря очи.
— Ама из един път заяви, че трябвало повече да се внимава. Та си викам, нали ме разбираш, казвам ти го като мъж на мъж, да не си се изпуснал нещо? Да си изпял нашата малка тайна?
Дланта на Мат се свива рязко и с такава сила, че той се пита дали не е сплескал телефона. Прави опит да се овладее, да диша бавно, обаче гърдите му се вълнуват като море в буря. Когато успява да се окопити донякъде, той съска:
— Когато ми паднеш в ръчичките, Чарлс Тали, ще ти откъсна главата с тях, а преди това ще ти скърша врата.
Мълчание.
— Чуваш ли ме, Чарлс?
Шепотът се чува отново:
— Трябва да бягам. Тя се връща.
И телефонът умира.
Мат нарежда на Роланда да отмени всичките му срещи през следобеда.
— Нямаш насрочена нито една — уведомява го тя.
— Не се прави на голяма умница.
— Няма ли да ми кажеш какво става?
— По-късно.
Поема към къщи. Видеотелефонът е все още в ръката му. Изчаква докато спре пред тях, на главната улица в Ървингтън. Вече оредялата трева е доста изсъхнала — три седмици не е капнала една капка по Източното крайбрежие. В жилищни райони от рода на Ливингстън на пищната зеленина се гледа най-сериозно. Запускането й, седенето със скръстени ръце, докато зеленото на моравата се превръща в кафяво, се удостоява със съседско скърцане на зъби, също както занемаряването на газовия грил в задния двор. Тук, в Ървингтън, никой пет пари не дава за подобен кахър.
Моравите са играчка за богаташи.
Мат паркира колата и излиза от нея. Двамата с Оливия обитават запусната двуфамилна къща, която не се разпада само благодарение на алуминиевата си обшивка. Те държат дясната половина, а в лявата живее петчленното семейство Оуен. Те са чернокожи. И двете половинки от къщата разполагат с по две спални и по една баня и половина.
Взема стълбите по две наведнъж. Когато се озовава вътре, веднага натиска бутона за бързо набиране на Оливия. Отново се обажда гласовата поща. Не е изненадан. Чака да чуе сигнала за начало на входящия запис.
— Знам, че не си в „Риц“ — започва Мат. — Знам, че онази с платинената перука си ти. Знам и че това не е никакъв майтап. Знам дори за Чарлс Тали. Така че обади се и обясни по някакъв начин.
Затваря и поглежда през прозореца. На ъгъла има бензиностанция на Шел. Гледа я известно време. Дишането му е неравномерно. Прави опит да го овладее. Измъква куфар от килера, хвърля го върху леглото и започва да тъпче дрехи вътре. Спира. Пълни куфар с дрехи. Глупава, истерична реакция. Стига вече.
Оливия се връща утре.
Ами ако не се върне?
Няма смисъл да гадае. Ще се върне. След няколко часа всичко ще се изясни. По един или друг начин.
Но вече не смята, че тършуването е унизително. Залавя се с чекмеджетата на Оливия. Почти не се мрази заради това. Оня глас по телефона го е извадил от релси. Най-доброто за момента: Оливия крие нещо от него, а той открива какво е то.
Но не намира абсолютно нищо.
Нито в чекмеджетата, нито в килера. Мъчи се да измисли други възможни скривалища, когато му хрумва нещо.
Компютърът.
Качва се горе и го включва. Машината се съживява. Струва му се, че е изтекла цяла вечност. Десният му крак започва да подскача. Притиска коляното с длан.
Най-накрая са се снабдили с кабелен модем и връзката с Мрежата е осигурена за броени секунди. Известна му е паролата на Оливия, макар никога през ум да не му е минавала възможността да я използва при такива обстоятелства. Влиза в пощата й, за да прегледа съобщенията. Най-новите не крият никаква изненада. Опитва в по-старите.
Директорията е празна.
Преглежда папката „изпратени“. Същата работа — всичко е изтрито. Преминава към сектора „Изтрити съобщения“. Той е като облизан. Пробва „История“, за да разбере в кои области е сърфирала напоследък жена му. Нищо.