Мат се обляга назад, стигнал до очевиден извод: Оливия замита следите си. А неизбежният следващ въпрос гласи: Защо?
Остава да провери още едно място: бисквитките23.
Хората изтриват записаното в пощенската си кутия, както и историята на сърфирането, но „бисквитките“ са нещо по-различно. Ако Оливия ги бе изтрила, Мат автоматично би разбрал, че нещо не е както трябва. Собствената му обща страница на Yahoo например, не би се показвала автоматично. Други ползвани от него страници не биха го разпознали. Подобен ефект е очевидно нежелан от страна на всеки, който възнамерява да скрива нещо от потребител на същата компютърна система.
Изтриването на „бисквитките“ е прекалено лесно за откриване.
Мат намира тяхната папка. Тук са цели пълчища. Подава команда да се систематизират хронологически. При това положение най-последните застават начело в списъка. Погледът му ги проучва бързо. Повечето са му познати — Google, Explorer — но има и два непознати индекса. Той ги маркира, намалява размера на страницата и се връща отново в Мрежата.
Въвежда първия адрес. Той отвежда към „Невада Сън Нюз“ — вестник, който изисква да вкараш лични данни, преди да те допусне до своите архиви. Редакцията на това издание се намира в Лас Вегас. Проверява личните данни, за да установи, че Оливия се е регистрирала с измислено име и адрес за електронна поща. В това няма нищо чудно. Правят го и двамата, за да се предпазят от „спам“ и да не допуснат чужда намеса.
Но какво е търсила тя?
Няма как да разбере.
Вторият адрес се оказва още по-загадъчен.
Програмата се нуждае от известно време, за да разпознае въведеното от него. Тя скача от място на място, за да се установи най-накрая върху нещо, което се нарича www.Stripper-Fandom.com.
Мат смръщва вежди. Върху заглавната страница е отбелязано изрично, че лица под осемнайсетгодишна възраст нямат право да продължават нататък.
Мат го прави. Както и може да се очаква, показаните снимки са доста провокационни. Страницата се оказва „ценителска“ за… стриптийзьорки?
Мат поклаща глава. Пълно е с миниатюрни снимки на голи от кръста нагоре жени. Увеличава една от тях на цял екран. Тя съдържа биографични данни, както и всички останали:
„Кариерата на Бъни24 като екзотична танцьорка започва в Атлантик сити, но нейните впечатляващи танцови движения, както и прилепнали дрехи бързо я правят звезда и тя се премества в Лас Вегас. «Влюбена съм в това място! Обичам богати мъже!» Бъни е специализирана в танците на пилон със заешки уши на главата…“
Мат натиска съответния бутон и върху дисплея се появява адрес за имейл в случай, че някой реши да се поинтересува относно цените на „частна аудиенция“. Точно така е написано — сякаш Бъни е нещо като римския папа.
Какво става тук, по дяволите?
Мат влиза в страницата на феновете и накрая свят му се завива. Нищо не може да измисли. Нищо не е на мястото си. Объркването му става все по-дълбоко. Може би тази уебстраница няма никакво отношение към каквото и да било? Повечето стриптийзьорки са от района на Вегас. Може Оливия да се е натикала там, без да иска, когато е търсела нещо в оня невадски вестник? Може дори да не е подозирала, че става дума за стриптийзьорска страница?
Но какво изобщо търси в оня вестник? И защо си е изтрила всичките имейли?
Няма отговор за тези въпроси.
Мат се сеща за Чарлс Тали. Въвежда името му в търсачката. Нищо интересно. Изключва машината и слиза долу, а в главата му съска оня шепот и прави всяка логика на пух и прах: „Ей, познай какво правя с жена ти в този момент?“.
Трябва да глътне малко свеж въздух. Въздух и нещо по-силно.
Излиза и поема към булевард „Саут Ориндж“. Няма никакъв начин да отмине гигантската бирена бутилка, която е окупирала целия небосклон. Но другата забележителност в района, освен бутилираната водонапорна кула, е проснатото от двете страни на магистралата гробище. Автомобилната артерия разрязва точно през средата този свят на мъртвите. Когато човек се движи по нея, чувства се обсаден от безкрайните редици изядени от дъжд и вятър надгробни камъни, проснати от двете му страни. Усещането при каране по тази магистрала обаче не е като да си разрязал нещо, а тъкмо напротив: все едно си закопчал гигантски цип, за да направиш от половинките едно цяло. И ето там, в непосредствена близост, се извисява кафявата бирена бутилка. Мълчалив страж, който пази съня или пък напротив — явно се гаври с погребаните отдолу обитатели.
23
Следи, оставяни в персоналния компютър на потребителя от посещавани от него уебстраници. — Б.пр.