Понесените от пивоварната щети са донякъде объркващи. Всеки от прозорците е разбит само частично, сякаш някой си е направил труда да хвърли по един — и само по един — камък във всяко от очите на дванайсететажната сграда. Пълно е с боклуци и парчетии. Всяко отверстие представлява зейнала, ръбата заплаха. Комбинацията от упадък и гордост, от могъщ скелет и липсващи зъби придава на този мастодонт унилата осанка на победен воин.
В скоро време ще го срутят до основи, за да изградят на това място модерен мол. Точно от това се нуждае Ню Джърси — казва си Мат — от още един мол.
Отбива по алеята и се отправя към избледнялата червена врата. Кръчмата няма изписано отвън име. На един от прозорците е монтирана неонова реклама на някогашната пивоварна. Също като нея самата — като целия град? — тя е престанала да свети.
Мат отваря вратата, за да пусне в полумрака на помещението ярката светлина на летния ден. Мъжете — в момента вътре има само една жена и тя може да ти разбие мутрата, ако я наречеш дама — започват да примигват като прилепи, срещу които е насочен прожектор. Няма джубокс да свири, няма никаква музика въобще. Разговорите се водят с приглушени като светлините гласове.
Зад бара пак си стои Мел. Мат не е идвал тук поне от две-три години, но барманът все още го знае по име. Кръчмата е класическа пивница. Има такива из целите Съединени щати. Посетителите — мъже в повечето случаи — са привършили работата, до която са успели да се докопат, и сега бързат да си наваксат пиенето. Ако към това се прибави някой скандал или побой, така да бъде, но тези места са поначало предназначени за напиване, а не за намиране на покой или кротък събеседник.
Преди престоя си в затвора на Мат през ум не би минало да се появи на подобно място. А сега харесва дори още по-окаяни бърлоги. Сам не знае защо. Мъжете тук са с масивни туловища, но мускулатурата им не личи. Есенно време и зиме носят фланелени ризи, а лете и пролет — тениски, които подчертават изпъкналите им обли тумбаци. Джинси обуват целогодишно. Точно тук няма много сбивания, но и не се влиза в подобно място, ако не умееш да си служиш с юмруци.
Мат се настанява върху едно от високите столчета пред бара.
— Бира? — поглежда го Мел.
— Водка.
Барманът му налива. Мат вдига чашата и се вторачва в нея. Поклаща глава. Да удави проблемите. Какво изтъркано клише. Отмята глава и лисва водката в гърлото си. Топла вълна го залива целия. Кимва за още една, но Мел не е вчерашен — тя е вече налята. Мат я излива след първата.
Започва да се чувства по-добре. Или да го кажем обратно: започва по-малко да чувства. Очите му бавно се насочват ту в една, ту в друга посока. Усеща се — както на повечето други места — неуместен, нещо като шпионин върху вражеска територия. Вече никъде не му е уютно — нито в предишния по-милостив свят, нито в сегашния по-корав. Затова бяга и от двата. Тъжно е да се каже, но се чувства в свои води единствено в компанията на Оливия.
Да пукне дано.
Трета порция в мивката. В главата му започва тихо бръмчене.
Това е то, мъжагата се налива по мъжки.
Вече е малко нещо отпуснат. Такава е и целта на занятието. Да забрави всичко. Но не завинаги. Той не иска да се напива до смърт всеки ден. Това е просто отсрочка. Само за една нощ, само докато Оливия се върне и обясни какво търси в хотелска стая с друг мъж, защо лъготи и защо онзи знае, че той й е казал за снимките.
Това е всичко. Дребни неща.
Дава знак за още една. Мел, който не е бъбрица, нито обича да се натрапва със съвети, налива.
— Хубав човек си ти, Мел.
— Благодарско, Мат. Често ми го казват, но всеки път ми е приятно, нали разбираш?
Мат поглежда чашата с усмивка. Само за една нощ. Само да забрави.
От кенефа се връща огромен пияндур, който блъсва Мат, без да ще. Стреснат, той го поглежда накриво.
— Ей, я внимавай.
Пияндурът фъфли някакво извинение и по този начин разрежда наелектризираната атмосфера. Мат почти съжалява за това. Човек би очаквал от него повече благоразумие — би трябвало по-добре от всеки друг да познава скритите в една безсмислена свада опасности. Но тази вечер не е така. Не, тази вечер едно хубаво сбиване ще е добре дошло.
Майната им на последиците, нали така?
Търси духа на Стивън Макграт. В миналото той често сяда до него, на съседното столче в бара. Но тази вечер го няма никакъв. Още по-добре.
Мат не е голям пияч и го знае. Алкохолът му замъглява разсъдъка. Вече е прехвърлил стадия на опиянение и започва да става агресивен. Разковничето, разбира се, се крие в това, да знаеш кога да спреш — да се задоволиш с приповдигнатото настроение, без да навлизаш в следващите свински фази. Тази граница е цел за мнозина. И мнозина я прехвърлят най-неусетно.