Опира глава о прозореца на автобуса. Неговите вибрации му действат като необикновен масаж. Мисли си за Стивън Макграт и онази ужасна нощ в Масачузетс. Спомня си собствените си ръце, сключени около шията на Стивън. Колко ли силно е стискал тогава? Пита се дали би могъл да освободи шията му, когато падат, дали това би променило нещата. Пита се дали може би, само може би, не го е стиснал тогава мъничко по-здраво.
Често пъти си задава тези въпроси.
Мат слиза на кръговото и се отправя към „Ландмарк“ — най-прочутото заведение в Ливингстън. Паркингът на булевард „Нортфийлд“ е претъпкан. Мат се усмихва презрително. Тук няма никакви разделителни линии. Това не ти е кръчмата на Мел. Това си е истински путьовски бар. Той блъсва вратата.
Ланс Банър трябва да е тук.
Заведението наистина с нищо не напомня това на Мел. То е ярко осветено. Шумно. Носи се песен за ухание на рози — безопасна музика от негърското гето. Няма напукани пластмаси, няма олющена боя, няма дървени стърготини по пода. Светлинните реклами на „Хайнекен“ работят. Концентрати сервират в минимални количества. Множество високи чаши за бира красят масите. Най-малко половината мъже са в спортни костюми за софтбол с щамповани на тях емблеми на различните спонсори. Празнуват поредната среща за първенството — съотборници и съперници, всички заедно. Присъства цяла колежанска подборка, пуснати във ваканция хлапаци от Принстън и Руджърс или — ах, недей! — от почти родния за Мат Бодоин.
Никой не поглежда към него, когато Мат влиза. Поне в началото. Всички се заливат от смях. Всички са развеселени, зачервени и пращящи от здраве. Всички говорят едновременно. Усмихват се, ругаят безгрижно и незлобливо.
И в този момент съзира своя брат Бърни.
Само дето това не е Бърни, разбира се. Бърни е мъртъв. Но каква прилика, господи! Поне в гръб. Навремето Мат и Бърни идват понякога тук с фалшиви документи — заради възрастта. Те също се смеят, ругаят незлобливо и пращят от здраве. Слушат приказките на играчите от Първа лига за кухненски прибори, кариери, деца, съблекални на стадиона, случки из треньорския им опит в Младшата лига, жалби по повод закърняващия сексуален живот.
Атмосферата изведнъж се променя. Някой го е познал и в помещението се чува ропот. Хората шепнат оживено, извръщат се глави. Мат търси с поглед Ланс Банър. Не го вижда. Вижда обаче масата на ченгетата — веднага се познават — и мярва сред тях хлапака, който придружаваше вчера Ланс.
Все още силно пиян, Мат се опитва да стъпва стабилно. Полицаите го фиксират с прилични на прожектори погледи. Те не го впечатляват. Виждал е и по-лошо. Когато застава пред хлапака полицай, останалите замлъкват.
Мат се изправя пред малкия в цял ръст. Момчето не се дръпва. Мат се мъчи да не се люлее.
— Къде е Ланс? — пита той.
— Кой се интересува?
— Добре са те научили — кимва Мат одобрително. — Кой ти пише репликите?
— Какво?
— „Кой се интересува“? Колко смешно, а? Застанал съм цял пред очите ти, питам те направо, а ти, без да се замислиш, ме питаш кой се интересувал. — Мат пристъпва по-близо. — Ето ме тука, пред тебе. Кой тогава се интересува, как мислиш?
Мат чува драскането на крака от столове по пода, но не се извръща встрани. Хлапакът полицай хвърля поглед към приятелите си, а после отново към Мат.
— Ти си пиян — констатира той.
— Е, и?
Сега и хлапакът завира лице в Мат.
— Е, и, ако искаш, мога да те замъкна в участъка за алкохолна проба.
— Първо — Мат вдига един пръст, — това място се намира доста извън юрисдикцията на твоя участък. Много полицейски филми гледаш. И второ, аз не карам пиян, та да ти свърши дрегерът някаква работа. И трето, понеже си говорим за проверка на дъха, а твоят лъха право в носа ми, мога да ти услужа с една ароматизирана дъвка. Сега много бавно ще бръкна в джоба за нея, а може да ти подаря и цялото пакетче.
Още един полицай става на крака.
— Разкарай се от тук, Хънтър.
Мат се обръща към него примижал. Трябва му известно време, за да разпознае човека с мутра на гризач.
— Господи, да пукна, ако това не е Флайшър. Ти си малкият брат на Дъги, нали?
— Никой не те ще тук.
— Никой ли? — Мат мести поглед от единия върху другия. — Вие майтап ли си правите? Искате да ме изгоните от града? Ти — обръща се той рязко към плъхоподобния, — малкия брат на Дъги, как ти е името?