И така днешният ден започва уж като всеки от останалите.
Но когато главният му помощник Кал Дилинджър влиза в кабинета, макар да не са споменавали оня инцидент цяло десетилетие, нещо в лицето на стария приятел му казва, че именно това е денят, към който неумолимо са водели всички останали досега.
Йейтс бързо поглежда снимката върху бюрото си. Семейна фотография — той, Бес и трите деца. Момичетата са вече тийнейджърки и никакво професионално обучение не е в състояние да подготви адекватно един баща за това. Йейтс остава на място. Носи обичайната си униформа — панталони в цвят каки, сандали на босо, светлосиня блуза без ръкави.
Кал Дилинджър се извисява край бюрото в очакване. Той е огромен — два метра висок и близо сто и петдесет кила тежък. Дружбата им може да се проследи назад до осемгодишна възраст, когато посещават една и съща група в началното училище на госпожа Колбърт от Колингуд. Някои ги наричат Лени и Джордж, по подобие на персонажите от „За мишките и хората“ на Стайнбек. Може да има нещо точно в тази алюзия. Кал е огромен и до невъзможност силен, но докато у Лени виждаме една дълбока нежност, при Кал няма и помен от такава. Той е като монолитна скала — както физически, така и в духовно отношение. И той е в състояние да убие зайче, докато го гали, но не би дал пукната пара заради това.
Връзката между двамата е може би по-силна от описаната в новелата на Стайнбек. Ако се върнем достатъчен брой години назад, ако станем свидетели на десетките случаи, при които са спасявали един другиго, картината ще стане напълно ясна. Кал е свиреп мъж — няма спор по въпроса. Но той има и своите слаби страни — съпругата и децата, Адам и неговото семейство, а тях е готов да брани със зъби и нокти до последна капка кръв. Останалата част от света не го интересува твърде много. Тя е далечен фон.
Адам Йейтс чака, но Кал е много по-добър в чакането.
— Казвай — обажда се най-накрая Адам.
Кал обхожда стаята с поглед. Опасява се от подслушвателна инсталация. Накрая промълвява:
— Тя е мъртва.
— Коя по-точно?
— Старата.
— Сигурен ли си?
— Тялото й е открито в Ню Джърси. Идентифицирахме я по серийния номер на изкуствените цици. Прикривала се е като монахиня.
— Майтапиш ли се?
Кал не се усмихва. Кал не се майтапи.
— А какво е станало с — Йейтс дори не иска да произнесе името на Клайд — него?
Кал свива рамене.
— Нямам представа.
— А записът?
Кал поклаща глава. Става онова, което Адам Йейтс очаква. Няма да излезе на добро тая работа. Няма въобще да свърши. Хвърля още един поглед към съпругата и децата. Оглежда просторния кабинет, грамотите по стената, бронзовата табела с името си върху бюрото. Всичко това — семейството, кариерата, целият му живот — изглеждат толкова крехки в момента. Все едно държи дим в шепа.
— Трябва да идем в Ню Джърси — казва той.
Глава 19
Соня Макграт е изненадана от шум на ключ в бравата.
Днес, повече от десетилетие след смъртта на нейния син, снимките му продължават да стоят по местата си от едно време. В същите рамки. Върху същите масички и стени. Добавени са и други снимки, разбира се. Когато миналата година се омъжи Мишел, най-голямата щерка, правиха нови снимки, естествено. Няколко от тях се виждат в рамки върху перваза на камината. Но нито една от фотографиите на Стивън не е махана от своето място. Прибраха нещата му, пребоядисаха стаята му, дадоха дрехите му за благотворителни цели, продадоха колата му, но нито Соня, нито Кларк имат сърце да махнат, макар една негова снимка от мястото й.
Дъщерята Мишел решава, както много други новобрачни, да се ограничи със стандартните групови и индивидуални сватбени снимки, които се правят преди венчавката. Кумът, един благ човек на име Джонатан, има огромно семейство, чиито многобройни членове правят цял куп снимки. Соня и Кларк сърцато позират с дъщерята, с нея и бъдещия зет, с родителите на Джонатан и младоженците, но неизбежно потръпват, когато един от ентусиазираните фотографи се провиква: „Снимка на семейство Макграт!“. В нея ще позират Соня и Кларк, Мишел и Кора, по-малката сестра, а всеки от тях неизменно ще вижда празнотата в този кадър, даже след всичките години, дори след този пълен с радост ден, празнотата, която следва да запълни той, Стивън Макграт.