— Какви ги вършиш в Делауеър? — иска да знае Стейнбърг.
— Търся пътища към самоличността на нашата монахиня.
— Мислиш, че е от Делауеър?
— Не.
Лорън разправя набързо за серийния номер, първоначалното доброжелателство, внезапното охладняване от страна на фирмата производител, евентуалната намеса на федералните. Шефът поглажда мустаците си, като да са миниатюрно животинче. Когато Лорън млъква, той се обажда:
— Завеждащият бюрото в Делауеър се казва Пистило. Ще му позвъня утре заран, да видим какво ще ми каже.
— Благодаря.
Стейнбърг глади мустака си още известно време. Гледа встрани.
— Във връзка с това ли ме повика? Случаят на сестра Мери Роуз?
— Да.
— И какво?
— Експертите изследваха стаята й за отпечатъци от пръсти.
— Добре са направили.
— Открили са следи от осем души — продължава шефът. — Едните са, разбира се, на самата сестра Мери Роуз. Други шест са от сестри и служители в метоха. Пуснали сме ги всичките в системата за всеки случай — да не излезе, че някой от тях си има досиенце.
Млъква.
Лорън отива пред бюрото и сяда.
— Приемам, че имаш нещо предвид във връзка с отпечатъците на осмия.
— Точно така — отвръща той и я поглежда в очите. — Затова те викам.
Тя разперва ръце.
— Цяла съм в слух.
— Отпечатъците са от пръстите на някой си Макс Дароу.
Тя изчаква да чуе още нещо. След като това не се случва, сама проговаря:
— Следва да заключа, че този тип има досие.
Ед Стейнбърг бавно поклаща глава.
— Нищо подобно.
— Тогава как разбра, че са негови?
— Служил е във въоръжените сили.
Лорън чува отдалечен телефонен звън. Никой не вдига. Стейнбърг се обляга в огромното си кожено кресло. Вдига поглед към тавана.
— Макс Дароу не е тукашен.
— Така ли?
— Живее в Невада, недалеч от Рино.
Лорън обмисля това.
— Рино е бая далеч от католическата гимназия в Ийст Ориндж, Ню Джърси.
— Именно. — Стейнбърг продължава да се блещи в тавана. — Той е от занаята.
— Ченге?
Прокурорът кимва.
— Пенсионирано. Инспектор Макс Дароу. Двайсет и пет години в „Убийства“ на Лас Вегас.
Лорън се мъчи да вмести тази информация в първоначалната си теория за сестра Мери Роуз като бегълка. Може да е от района на Вегас или Рино. Може жизненият й път да се е преплел в някой минал момент с този на Макс Дароу.
Следващият ход изглежда повече от очевиден.
— Трябва да открием Макс Дароу.
Гласът на Ед Стейнбърг е мек като памук.
— Вече е открит.
— Къде?
— Мъртъв е.
Погледите им се срещат, а в главата на Лорън щраква друг бутон. Почти вижда пред себе си Тревор Уайн да си повдига гащите. Как бе описал този неин надменен колега жертвата?
Бял пенсионер… може би турист.
Стейнбърг кимва.
— Намерихме тялото на Дароу в Нюарк, близо до гробището на Четиринайсета. С две дупки в тиквата.
Глава 21
Най-накрая завалява.
Мат Хънтър се е извлякъл от „Ландмарк“ и тръгнал назад по „Нортфийлд“. Никой не го е последвал. Вече е късно и тъмно, а той е пиян, но всичко това няма значение. Човек не забравя никога квартала, в който е израснал.
Свърва наляво по „Хилсайд“. Десет минути по-късно е на местоназначението. Посредническата табела с надпис „Винаги във връзка“ си е още на мястото. След броени дни тази къща става негова. Присяда на тротоара и започва да я съзерцава. По главата му тупват една подир друга дъждовни капки с размери на черешов плод.
Те го карат да си спомни затвора. От това светът става сив, мрачен, безформен.
От шестнайсетгодишен носи контактни лещи — и сега е с тях — но в затвора е винаги с очила, които често сваля. Това помага донякъде — превръща унилото му обиталище в нещо не така ясно оформено, в сивкава мъгла.
Не отделя очи от къщата, която е искал да купи — тази „двуетажна чаровница“, както я характеризира рекламата. Скоро щеше да се нанесе в нея заедно с Оливия, неговата красива и бременна жена. Щяха да си имат бебе. След него най-вероятно още. Оливия иска три.
Отпред няма тараба, но нищо не пречи да издигне такава. Приземието е недовършено, обаче Мат има две здрави и сръчни ръце. Сам ще го дооправи. Люлката в задния двор е стара и ръждясала — ще трябва да се изхвърли. Макар до закупуването на нова да остават цели две години, Оливия е направила вече своя избор — кедрово дърво, понеже гарантират пълно отсъствие на тресчици.