— Чакай малко. Нали Оливия трябваше да бъде в Бостън?
— Може да е била, а може и да не е била. Само че в Бостън също не е валяло. Никъде в целия Северозапад не е капнала една капка.
Сингъл се обляга назад.
— Какво означава това?
— Чакай. Да проверим най-напред нещо друго. Дай клипа и го пусни забавено.
Сингъл свива образа на Тали и отново започва да чука по клавишите. Мат е обзет от напрежение. Коленете му треперят. Съзнанието му се прояснява.
Клипът започва. Мат се мъчи да не отделя поглед от жената с платинената перука. Може би по-късно ще проследи записа кадър по кадър, за да се убеди, че това наистина е Оливия. Все още е почти сигурен, че е тя. Но в дадения момент го интересува нещо друго.
Изчаква жената да се раздвижи, да се появи лъчът светлина.
— Задръж на това място.
Сингъл е чевръста. Спряният кадър съдържа ивицата светлина.
— Виж — обажда се Мат.
Сингъл кимва и казва:
— Да пукна дано.
Слънцето нахлува през прозореца.
— Снимката и клипът не са правени по едно и също време — казва тя.
— Именно.
— Все още нищо не разбирам.
— Не знам дали аз разбирам, но… дай клипа отново. Бавно.
Сингъл се подчинява.
— Стоп. — Той гледа втренчено. — Увеличи лявата ръка на мъжа.
На екрана се вижда обърнатата с длан към обектива ръка. И пак отначало образът е мътен. Сингъл прибягва до услугите на програмата. Ръката идва на фокус.
— Кожа — констатира Мат.
— И какво от това?
— Няма пръстен, няма следа от пръстен. Върни пак на Чарлс Тали.
Сега е по-лесно. Този образ е по-ясен. Фигурата на Тали е по-голяма. Ръката му се вижда ясно, вдигната сякаш да спре уличното движение.
Много ясно личи венчална халка.
— Господи помилуй — възкликва Сингъл. — Монтаж.
Мат кимва.
— Нямам представа какво точно става в този клип, но са искали да ти внушат, че Чарлс Тали има вземане-даване с жена ти. Имаш ли представа защо?
— Никаква. Изрови ли още нещо за този Тали?
— Да видим в електронната поща. Нещо все трябва да е дошло.
Докато Сингъл се занимава с електронната си поща, Мат измъква мобилния телефон. Отново натиска бутона за бързо набиране на Оливия. Малката топка сгрява гърдите му. Той се усмихва. Да, проблемите си остават — Оливия продължава да се подвизава в някаква хотелска стая с непознат мъж и може би той е все още под влиянието на изпитата водка, но вече проблясва надежда. Завесата на обречеността сякаш се понадига.
Този път записаният глас на жена му звучи по-мелодично за неговия слух. Изчаква сигнала и казва:
— Знам, че не си сторила нищо лошо. Моля те, обади ми се. — Хвърля поглед към Сингъл. Тя се прави, че не слуша. — Обичам те — приключва Мат.
— Боже, каква прелест — изказва се Сингъл.
Мъжки глас реве откъм компютъра:
— Имате поща!
— Нещо ново? — пита Мат.
— Изчакай секунда. — Започва да преглежда съобщенията. — Не е кой знае какво още, но пък и не е съвсем без хич. Тали има три присъди за нападение плюс още две обвинения за същото, които обаче не издържат в съда. Заподозрян е — я виж ти — в пребиване до смърт на собствения си хазаин. Последната присъда излежава в затвор на име — а стига бе! — „Лъвлок“33.
— Това име ми говори нещо. Къде се намира?
— Не пише. Изчакай да потърся в Мрежата… Господи!
— Какво?
Тя вдига поглед към Мат.
— „Лъвлок“ се намира в Невада.
Невада. Подът се измъква изпод краката му. Телефонът на Сингъл цвърчи. Тя го поднася към очите си, поглежда изписания там номер.
— Момент само — обръща се към Мат.
Той остава като парализиран.
Невада.
И сега още една ярка като мълния мисъл — още една невероятна, но възможна връзка с Невада — блясва в съзнанието му: не ходи ли той през първата си година в колежа с неколцина приятели именно в Невада?
И по-точно — в Лас Вегас.
Нали именно тогава, при това пътуване, срещна за първи път любовта на своя живот…
Мат клати яростно глава. Няма начин. Невада е голям щат.
Сингъл зарязва телефона и се заема отново с компютъра.
— Какво става? — пита той.
Очите й са приковани върху монитора.
— Чарлс Тали…
— Какво за него?
— Знаем вече къде се намира.