Месец по-късно и двамата бяха обявени за играчи на щата, а Рон беше на второ място в класацията на Оклахома за играч на годината. В ежегодния мач на звездите от целия щат двамата играха пред препълнен стадион, на който присъстваха селекционери от всички професионални отбори и от много университети. След мача двама съгледвачи, един от „Филис“ и един от „Оукланд Атлетикс“, ги дръпнаха встрани и им направиха неофициални предложения. Ако бяха съгласни на премия от 18 000 долара на човек, „Филис“ щяха да поканят Брус, а „Атлетикс“ — Рон. Рон сметна, че предложението не е достатъчно добро, и отказа. Брус беше започнал да се притеснява за коленете си, но и той смяташе, че парите не са достатъчни. Опита се да притисне селекционера, като му каза, че възнамерява да играе през следващите две години в университетския отбор на Семиноул. Може би щеше да промени решението си, ако получеше по-добра оферта, но такава не последва.
След един месец Рон беше избран от „Оукланд Атлетикс“ във втория рунд от набирането на играчи — четирийсет и първи записан от общо осемстотин в цялата страна и първи от щата Оклахома. „Филис“ не записаха Брус в състава си, въпреки че му бяха предложили договор. Той отново отказа и влезе в университета. Мечтата на двамата приятели да играят заедно в професионалната лига започна да избледнява.
Първата официална оферта от „Оукланд“ беше обидна. Семейство Уилямсън нямаха агент или адвокат, но и сами разбираха, че „Атлетикс“ се опитват да прекарат Рон.
Той отиде сам до Оукланд, за да се срещне с управата на отбора. Разговорите им не дадоха резултат и Рон се върна в Ейда, без да е подписал договор. Скоро те го повикаха отново и този път той се срещна лично с мениджъра на отбора Дик Уилямс и с няколко от играчите. На втора база в „Атлетикс“ играеше Дик Грийн — дружелюбен тип, който предложи на Рон да го разведе из стадиона. Двамата случайно се срещнаха с Реджи Джаксън, всепризнатата им суперзвезда, и когато Рон му каза, че са му предложили място в отбора, Реджи го попита на каква позиция.
Дик Грийн реши да подразни Реджи, като отговори вместо Рон:
— Рон играе десен филдер.
Разбира се, Реджи по това време беше абсолютният господар на тази позиция.
— Човече, ти ще си умреш в провинцията — избухна той и се отдалечи.
С това разговорът приключи.
Мениджърите отговаряха неохотно на въпроса за високата заплата, защото планираха Рон да стане кетчер, но все ще не го бяха виждали в действие като такъв. Преговорите се проточиха, без предлаганата сума да се повиши.
Вкъщи се водеха разговори дали Рон да не се запише в университета. Рон беше обещал да приеме една стипендия от щатския университет на Оклахома и родителите му настояваха той да не се отказва от нея. Това беше единствената му възможност да получи по-високо образование, която не биваше да пропуска. Рон също го осъзнаваше, но възразяваше, че винаги може да се запише да учи по-късно. И когато от „Оукланд Атлетикс“ изведнъж му предложиха 50 000 долара, за да се включи в отбора, Рон също толкова внезапно прие и се отказа от университета.
В Ашър и Ейда това беше голяма новина. Рон беше най-успешният играч в историята на окръга и за кратко това всеобщо внимание го накара да се укроти. Мечтата му се сбъдваше. Вече беше професионален играч на бейзол. Жертвите, които бяха направили в семейството му, се отплащаха. Той чувстваше, че самият Свети Дух го води по пътя, който е предначертал Господ. Започна отново да ходи на църква и на вечерната служба в неделя отиваше до олтара, за да се моли заедно със свещеника. После се обръщаше към паството и благодареше на братята и сестрите си за любовта и подкрепата им. Господ го беше благословил; той искрено вярваше в това. Докато преглъщаше сълзите си, се заклеваше, че ще използва парите и таланта си единствено в прослава на Бога.
Първо си купи нова кола — кътлас сюприйм — и малко дрехи. Подари на родителите си нов цветен телевизор. А после изгуби всичко останало на покер.
През 1971 г. „Оукланд Атлетикс“ беше собственост на Чарли Финли, дързък предприемач, който беше преместил отбора от родния му Канзас Сити през 1968 г. Смяташе се за пророк, но се държеше по-скоро като клоун. Обожаваше да скандализира бейзболния свят, като измисляше нововъведения от рода на многоцветни спортни екипи, мажоретки, оранжеви топки (идея, която просъществува твърде кратко) и механично устройство, което да подава нови топки към съдията на хоума. Всичко, което можеше да привлече още малко внимание. Веднъж си купи едно магаре, нарече го Чарли О и се разхождаше с него по игрището и дори в хотелите, в които отсядаше.