Докато играеше в отбора на Кус Бей, отбеляза 41 удара от 155 заставания на хоума — скромен коефициент от 0,265. Игра в четирийсет и шест мача като кетчер и поигра малко в центъра. В края на сезона го преместиха в Бърлингтън, щата Айова. В най-добрия случай беше крачка встрани, но не и нагоре. В Бърлингтън изигра само седем мача, а после сезонът свърши и той се прибра в Ейда.
Животът в отбор от Втора лига е несигурен и мъчителен. Играчите печелят много малко и живеят от оскъдни командировъчни и от евентуалната щедрост на собственика на клуба. Когато са „на свой терен“, живеят в мотели с месечно намаление или се събират по няколко души в малки, евтини апартаменти под наем. Когато гостуват с автобуса на отбора, отново спят в мотели. Винаги в близост до барове, нощни заведения и стриптийз клубове. Играчите са млади, рядко са женени и са далеч от семействата си и дневния режим в тях, така че обикновено си лягат късно. Повечето току-що са навършили двайсет, били са глезени през по-голямата част от краткия си живот, не разсъждават зряло и са убедени, че съвсем скоро ще започнат да изкарват големи пари в професионалния бейзбол.
Така че купонясват здраво. Мачовете започват в 7 вечерта и свършват в 10. След един бърз душ идва време за баровете. Момчетата стоят навън по цяла нощ и спят през деня — в мотелските стаи или по автобусите. Пият много, свалят момичета, играят покер, пушат трева — всичко това е част от тъмната страна на играта. И Рон прегърна този живот с огромно въодушевление.
Както и всеки друг баща на негово място, Рой Уилямсън проследи първия сезон на сина си с огромно любопитство и гордост. Рони не се обаждаше често и пишеше още по-рядко, но Рой успяваше да остане в течение на спортните му резултати. Двамата с Хуанита два пъти ходиха до Орегон, за да гледат негов мач. Рони играеше с мъка, като всеки новобранец, докато се опитваше да свикне със силните слайдери и острите кървове в професионалния бейзбол.
Веднъж един от треньорите на „Оукланд Атлетикс“ се обади на Рой в Ейда. Навиците на Рон извън игрището започваха да ги тревожат — твърде много купони, пиене, недоспиване и махмурлук. Хлапето прекаляваше, което не беше необичайно за деветнайсетгодишно момче по време на първия му сезон извън родния му град, но може би баща му щеше да успее да го вразуми.
Рон също се обаждаше по телефона. Лятото минаваше, а времето, прекарано от него на игрището, си оставаше крайно недостатъчно. Той започна да се ядосва на мениджъра и треньорите си, защото се чувстваше подценен. Как очакваха да се развива, ако го държаха на скамейката?
Рон избра рискованата, рядко използвана стратегия да прескочи преките си треньори. Започна да се обажда направо в администрацията на „Атлетикс“ с цял списък от оплаквания. В отбора не се случва нищо, той просто няма възможност да играе достатъчно и иска големите шефове, които са го поканили, да разберат лично от него за това.
В администрацията не проявиха никакво съчувствие. В отборите от Втора лига имаше стотици играчи и повечето от тях бяха далеч по-добри от Рон Уилямсън, така че бяха свикнали с такива обаждания. Знаеха какви са шансовете на Рон и го разбираха, но не можеха да му помогнат.
Отгоре дойде ясно нареждане: момчето трябва да си затваря устата и да тренира.
Когато в ранната есен на 1972 г. се прибра в Ейда, Рон си оставаше местният герой — обогатен с калифорнийски навици и прищевки. Продължи да обикаля кръчмите по цяла нощ. Когато „Оукланд Атлетикс“ за пръв път спечели Световната купа в края на октомври, той организира шумно празненство в един местен клуб.
— Това са моите хора! — крещеше той към телевизора, докато приятелите му по чашка му се възхищаваха.
Но навиците на Рон изведнъж се промениха, когато се запозна и започна да излиза с Пати О’Брайън, красива бивша „Мис Ейда“. Връзката им бързо се задълбочи и те започнаха да се срещат постоянно. Тя беше ревностна баптистка, не пиеше алкохол и не одобряваше лошите навици на Рон. Той с удоволствие й обеща да спре с пороците и да се промени.
През 1973 г. все още не беше нито на сантиметър по-близо до професионалния бейзбол. След още една скучна пролет в Мейса го прехвърлиха в „Бърлингтън Бийс“, където изигра само пет мача, преди да го пратят в „Кий Уест Кончос“, отбор от щатската лига на Флорида. В петдесет и девет мача за тях той събра ужасния коефициент от 11,137.