Една вечер през пролетта на 1976 г. Рон се обади на родителите си, плачейки по телефона, и на прага на истерията им съобщи новината, че двамата с Пати са се скарали ужасно и са се разделили. Рой и Хуанита, както и Анет и Рене, бяха шокирани от тази новина и се надяваха, че бракът ще може да бъде спасен. Все пак всички млади двойки преживяват кризи. Освен това съвсем скоро някой щеше да се обади на Рони, той отново щеше да облече спортен екип и да продължи бейзболната си кариера. Животът им щеше да се върне в руслото си; бракът им щеше да надживее един тежък, но кратък период.
Но бракът им вече не можеше да се спаси. Каквито и да бяха проблемите им, Рон и Пати отказваха да говорят за тях. Мълчаливо подадоха молба за развод на основа на непреодолими различия в характера. Разделиха се завинаги. Съвместният им живот продължи по-малко от три години.
Рой Уилямсън имаше един приятел от детинство, който се казваше Хари Бричийн, но когато още играеше бейзбол, всички го наричаха Хари Котката. Двамата бяха израснали заедно във Франсис, щата Оклахома. Сега Хари работеше като селекционер за „Янкис“. Рой успя да го открие и даде телефонния му номер на сина си.
Чарът на Рон и способността му да убеждава хората се отплатиха през юни 1976 г., когато успя да убеди „Янкис“, че ръката му е напълно възстановена и той е в по-добра форма отвсякога. След като беше видял достатъчно професшонални питчери, за да се убеди, че няма да достигне стандартите на Висшата лига, Рон реши да се възползва от другата си даденост — дясната си ръка. Селекционерите винаги й бяха обръщали внимание. В „Оукланд“ постоянно говореха, че искат да го направят питчер.
Той подписа договор с „Онеонта Янкис“ от Нюйоркската лига и изгаряше от нетърпение да се махне от Тълса. Мечтата му отново се съживи.
Наистина хвърляше силно, но често нямаше представа накъде и защо. Уменията му не бяха шлифовани; просто нямаше достатъчно опит на тази позиция. Тъй като хвърляше твърде силно всеки път, болката се върна — отначало бавно, а после все по-силна, докато практически не го превърна в полуинвалид. Двегодишното прекъсване също си каза думата и когато сезонът свърши, отново прекратиха договора му.
Рон за пореден път реши да не се връща в Ейда и се установи в Тълса, за да продава застраховки „Живот“. Анет намина да го види и когато разговорът се измести към бейзбола и претърпения провал, Рон започна истерично да плаче и не можа да спре. Тогава за пръв път й призна, че страда от дълги и тежки периоди на депресия.
След като отново напусна света на бейзбола, Рон се върна към старите си навици — барове, жени и много бира. За да убива времето, се записа в един отбор по софтбол и се наслаждаваше на чувството да бъде звездата на по-малката сцена. По време на един мач той метна топката към първа база и усети как нещо се прекършва в рамото му. Напусна отбора и се отказа от софтбола, но вредата вече беше сторена. Отиде на лекар, който му предписа и изтощителна рехабилитация, но не усети почти никакво подобрение.
Пак не сподели за контузията си с никого, като отново се надяваше, че ако си почине както трябва, до пролетта ще се оправи.
Последният опит на Рон в професионалния бейзбол беше следващата пролет — през 1977 г. Той отново успя да убеди „Янкис“ да го включат в списъка си. Преодоля пролетния тренировъчен сезон, отново като питчер, и го записаха в отбора на Форт Лодърдейл във Флорида. Там преживя последния сезон в кариерата си — 140 мача, половината от които в гостувания, пътувайки с автобуса на отбора. Месеците се точеха, а треньорите го използваха толкова пестеливо, колкото беше възможно. Игра като питчер само в четиринайсет мача, трийсет и три пъти. Беше на двайсет и четири години и имаше контузия на рамото, от която никога нямаше да се възстанови. Славните дни на „Ашър“ и Мърл Боуен завинаги бяха останали в миналото.
Повечето играчи усещат кога трябва да спрат да се борят, но не и Рон. Прекалено много хора у дома се надяваха той да успее. Семейството му беше пожертвало твърде много. Беше пропуснал колежа и университета, за да стане професионален играч, така че не можеше просто да се откаже. Беше се провалил в брака си, а Рон не беше свикнал да се проваля. Освен това носеше екипа на „Янкис“ — ярък символ, който всеки ден даваше нов живот на мечтата му.
Така че храбро се задържа в отбора до края на сезона. И тогава любимите му „Янкис“ за втори път го отрязаха.