Приятелите на Рон също смятаха, че обвинението в изнасилване е абсурдно. Жените буквално му се нахвърляха. Можеше да свали което си иска момиче във всеки бар, а освен това не се занимаваше с монахини, нали така? Жените, с които се запознаваше в баровете и дискотеките, също търсеха приключения.
Въпреки че се чувстваше обиден от обвинението, Рон беше твърдо решен да продължи да живее така, все едно не му пука. Не спря да излиза вечер и посрещаше със смях всяка мисъл, че има проблеми със закона. Беше наел добър адвокат. Нека да влезем в съда, и ще видим кой е прав!
Но тайно в себе си се страхуваше от процеса и имаше причина за това. Дори самото обвинение в толкова сериозно престъпление действаше отрезвяващо, но да се изправи срещу съдебни заседатели, които имаха властта да го пратят в затвора за много години, беше направо ужасно.
Той спести повечето подробности на семейството си — все пак Ейда беше на два часа път с кола оттам, — но те о забелязаха още по-угриженото му поведение. И още по-драматичните промени в настроението му.
И докато над живота му се скупчваха буреносни облаци, Рон се опита да ги пребори по единствения начин, който познаваше. Започна да пие още повече, да прекарва още повече време по баровете, да сваля още повече момичета, като се стараеше да си живее живота и да избяга от тревогите. Но алкохолът подхранваше депресията му или може би депресията му изискваше все повече алкохол — каквато и да беше истината, с всеки ден той ставаше все по-мрачен и потиснат. И все по-непредвидим.
На 9 септември полицията в Тълса получи още едно телефонно обаждане, което се отнасяше за обвинение в изнасилване. Осемнайсетгодишната Ейми Дел Фърнихоу се прибрала в апартамента си към 4 сутринта след дълга вечер в един клуб. Била скарана с приятеля си, който спял в апартамента. Тя не успяла да си намери ключа, а тъй като имала много спешна нужда от тоалетна, отишла до един денонощен магазин на края на улицата. Там случайно се срещнала с Рон Уилямсън, който също обикалял цяла нощ. Двамата не се познавали, но завързали разговор, а после се скрили зад магазина на някаква ливада, където правили секс.
Според Фърнихоу Рон я бил ударил с юмрук, бил разкъсал повечето й дрехи и я бил изнасилил.
Според Рон Фърнихоу била бясна на приятеля си, който се заключил отвътре в нейния апартамент, и затова се съгласила да се отъркалят в тревата.
За втори път през последните пет месеца Рон излезе от ареста под гаранция и се обади на Джон Танър. С две обвинения в изнасилване, висящи над главата му, той най-сетне реши да спре с нощния живот и се скри. Живееше сам и не говореше буквално с никого. Само Анет знаеше някакви подробности за него, защото му пращаше пари, Брус Либа не знаеше почти нищо за ситуацията.
През февруари 1979 г. първо започна делото по обвинението в изнасилване на Фърнихоу. Рон свидетелства и обясни на съдебните заседатели, че да, двамата наистина са правили секс, но по взаимно съгласие. По някаква причина до това взаимно съгласие се беше стигнало зад някакъв денонощен магазин в четири сутринта. Съдебните заседатели се оттеглиха на обсъждане, което продължи един час, решиха да му повярват и го обявиха за невинен.
През май бяха свикани други съдебни заседатели, които да изслушат обвинението в изнасилване на Лайза Ленц. Рон отново се яви в съдебната зала за подробно обяснение. Беше се запознал с Лайза в един нощен клуб, беше танцувал с нея, беше я харесал и очевидно тя също го беше харесала, защото го беше поканила в апартамента си, където бяха правили секс по взаимно съгласие. Жертвата каза на съдебните заседатели, че все пак се била отказала от секса и се опитала да го прекрати, още преди да е започнал, но се страхувала от Рон Уилямсън и в крайна сметка му се отдала, за да не пострада. Съдебните заседатели отново повярваха на Рон и го обявиха за невинен.
Първото обвинение в изнасилване го беше обидило и Рон знаеше, че ще трябва да носи клеймото на изнасилвач в продължение на много години. Но рядко се случваше някой да бъде обвинен за това повторно, и то само след пет месеца. Как можеше да смятат него, великия Рон Уилямсън, за изнасилвач? Независимо от решението на съда хората нямаше да спрат да шушукат и да сплетничат. Щяха да го сочат с пръст, когато минаваше покрай тях.
Беше на двайсет и шест години, през повечето от които живял като бейзболна звезда — като голям спортист, поел към славата на Висшата лига. По-късно се беше превърнал в играч с контузена ръка, който все още не беше изгубил достойнството и надеждите си. Хората в Ейда и Ашър не го бяха забравили. Беше млад и все още имаше талант. Всички знаеха името му.