Но животът му се промени, когато го обвиниха в изнасилване. Знаеше, че сега ще го забравят като бейзболист и вече ще го знаят само като изнасилвач. Затова започна да отбягва хората, като всеки ден се оттегляше все по-дълбоко в мрачния си объркан свят. Почна да пропуска смените си, а после изобщо спря да ходи в магазина за мъжка конфекция „Топърс“. Така остана без доходи и когато изхарчи всичко, опакова багажа си и тихо напусна Тълса. Пропадаше в една ужасна спирала от депресия, алкохол и наркотици.
Хуанита го чакаше да се върне в Ейда, дълбоко разтревожена от състоянието му. Не знаеше почти нищо за проблемите му в Тълса, но все пак двете с Анет бяха чули достатъчно неща, за да се притесняват. В живота на Рон очевидно цареше хаос — пиене, резки и неприятни промени в настроението, все по-странно държане. Изглеждаше ужасно — с дълга коса, небръснат и с мръсни дрехи. И това беше същият Рон Уилямсън, който толкова се радваше на елегантния си външен вид, занимаваше се с продажба на хубави дрехи и никога не пропускаше да се намеси, когато някоя вратовръзка не си отиваше съвсем с някое определено сако.
Рон се тръшна на канапето в дневната на майка си и потъна в сън. Скоро достигна до състояние, в което спеше по двайсет часа на ден, винаги на канапето. Спалнята му беше свободна, но той отказваше дори да влезе в нея, след като се стъмни. Там имаше нещо, което го плашеше. И въпреки че спеше дълбоко, понякога скачаше с крясъци, че по пода има змии, а по стените паяци.
Започна да чува гласове, но не искаше да каже на майка си какво му говореха. А после започна и да им отговаря.
Всичко му се струваше изтощително — храненето и спането бяха тежко бреме, след което винаги заспиваше задълго. Нямаше енергия и желание за нищо, дори по време на кратките периоди, в които не пиеше. Хуанита никога не беше държала алкохол в къщата си — тя мразеше пиенето и пушенето. Двамата достигнаха до някакво примирие, след като Рон се премести в един тесен апартамент над гаража, точно до нейната кухня. Там можеше да пуши, да пие и да свири на китара, без да дразни майка си. Когато искаше да спи, се прибираше в дневната и лягаше на канапето, а когато беше буден, стоеше в апартамента си.
Понякога се случваше настроението му да се промени, енергията му да се върне и той отново да изпита нужда от нощен живот. Тогава пак се отдаваше на алкохола и наркотиците, както и на гоненето на момичета, макар и по-предпазливо отпреди. Не се връщаше с дни, живееше при приятели и вземаше пари назаем от всеки познат, когото срещнеше. После вятърът отново се обръщаше и Рон пак се озоваваше на канапето, сякаш изобщо не съществуваше на този свят.
Хуанита не спираше да се тревожи. В семейството й никога не беше имало хора с психични заболявания и тя нямаше представа как да се справи. Молеше се. Беше много дискретна и полагаше усилия да скрие проблемите на Рон от Анет и Рене. Те бяха омъжени щастливо, така че Рони беше проблем на майка си, а не техен.
Понякога Рон споменаваше нещо за работа. Чувстваше се гадно, че не работи и не се издържа. Един негов приятел имаше познат в Калифорния, който търсеше работници, така че Рон замина на запад — за голямо облекчение на близките си. Само след няколко дни обаче се обади разплакан на майка си и каза, че живее с някакви сатанисти, които го плашат до смърт и не му дават да избяга. Хуанита му изпрати самолетен билет и той се измъкна оттам.
Ходи във Флорида, в Ню Мексико и в Тексас да търси работа, но никъде не успяваше да се задържи за повече от месец. Всяко такова пътуване го изтощаваше и след него той все по-дълго се задържаше на канапето.
Най-сетне Хуанита го убеди да отиде на психолог, който му определи диагноза „маниакална депресия“. Предписаха му литий, но той не искаше да го взема редовно. Хващаше се на различни места на непълен работен ден, но не успяваше да се задържи. Единственият му талант беше в продажбите, но в сегашното си състояние не беше способен да се среща с непознати и да ги очарова. Продължаваше да се смята за професионален играч на бейзбол, близък приятел на Реджи Джаксън, но сега хората от Ейда вече не му вярваха.
В края на 1979 г. Анет си уреди среща със съдия Роналд Джоунс в окръжния съд. Тя му разказа за състоянието на брат си и го попита дали държавата или съдебната система могат да помогнат с нещо. Съдия Джоунс отговори, че това е невъзможно — държавата няма как да се намеси, освен ако Рон не стане опасен за себе си или за околните.
В един ден, в който се чувстваше особено добре, Рон се яви в център за професионална преквалификация в Ейда. Служителят там се разтревожи от състоянието му и му написа преглед при доктор М.П. Просър в болницата „Сейнт Антъни“ в Оклахома Сити, където го приеха на З декември 1979 г.