— Мамка му, боли!
— Хубаво. — Тя се пресегна отново да затвори вратата. — Следващия път не се пречкай.
— Моля ви — настоя адвокатът. — Трябва да разберем какво сте разследвали в нощта, в която ви простреляха.
— Нищо — отвърна тя. — Стойте далеч от мен. — Пресегна се за вратата и я бутна още по-силно.
Козловски прекрачи прага с рамо напред. Въпреки силата, с която беше бутната вратата, когато се блъсна с тялото му, тя силно се разтресе и отскочи назад. На Козловски му нямаше нищо. Той прикова погледа си към Мади и страхът, който Фин беше доловил у жената, сякаш се засили.
— Както каза човекът, Мади, трябва да говорим с теб. Излиза, че отпечатъците са били манипулирани и ние имаме доказателство за това. Излъгала си пред съда и си го знаела. Един невинен човек е бил пратен в затвора, а сега пострадаха и други хора. Много лошо.
Докато той говореше, страхът върху лицето на Стийл се смени с гняв.
— Не — тихо отвърна тя. — Той го направи и аз го знам. Те ми казаха и аз още виждам лицето му. — Думите излязоха от устата й като шепот; не беше убедена. После тя се разхлипа.
Козловски я остави да поплаче. После отвори вратата, наведе се над нея и тихо изрече:
— Дойде време да се очистим, Мади.
Мадлин Стийл се чувстваше победена. По-лошо, чувстваше се предадена. Но най-лошото беше, че се чувстваше отговорна.
— Той ми каза, че е Салазар. Каза, че имали отпечатъците му и че не можело да има никакво съмнение.
— Макинтайър ли? — попита Козловски. — Той ли ти каза, че отпечатъците съвпадат?
Тя кимна.
— Да, Мак беше. Той координираше действията с дактилоскопския отдел. И той се занимаваше с веществените доказателства.
— Какво точно ви каза? — попита Фин.
— Дойде при мен в болницата. През първите дни — дори не си спомням кога точно — през повечето време бях в безсъзнание, а когато бях будна, се намирах под въздействието на толкова силни обезболяващи, че не бях много адекватна. Той ми каза, че са хванали виновника, че отпечатъците били съвпаднали, но че прокурорът ще иска още нещо като доказателство. Каза, че прокурорът искал свидетелски показания. После извади една фотография на Салазар и поиска да я погледна добре. Каза ми да запомня лицето. Да запомня, че това е лицето на мъжа, който ми стори това.
— Но вие не бяхте сигурна? И сега не сте сигурна? — притисна я адвоката.
Тя го погледна, после погледът й се премести към прозореца.
— Не знам — отвърна. — Петнайсет години той беше човекът от сънищата ми. Когато се будех нощем, лицето му продължаваше да стои запечатано в съзнанието ми.
— Но… — намеси се Козловски.
— Но когато ме нападнаха, аз не видях лицето на нападателя. — Думите бяха произнесени след вътрешна борба. След това се възцари напрегната тишина.
— Но вие сте дали показания — продължи Фин.
— Те ми казаха, че са хванали виновника. Казаха, че е сто процента сигурно. И всичко отговаряше — тогава работех в оперативната група, която искаше да го депортира. Не можех да рискувам той да се измъкне, нали така?
Адвокатът погледна към детектива:
— И ти го знаеше през цялото време.
Козловски кимна и Фин зарови лице в дланите си.
— Той разбра едва когато процесът приключи — намеси се Стийл. — Казах му месеци след това и той ме посъветва да се разкая. Но какво можех да сторя на този етап? Да ги оставя да пуснат човека, който ми беше отнел толкова много? Да има нов процес? Не можех да го направя.
— Не е бил той! — извика Фин. — Не е бил той, но вие двамата въпреки това сте позволили да го тикнат в затвора!
— Не можех да съм сигурна — отговори Стийл. Но дори на нея оправданието й прозвуча неубедително. — Не знаех какво ще стане с мен. Поставете се на мое място — така казах и на Коз тогава. Той заплаши да разкаже, но аз отвърнах, че ще го обвиня, че лъже, и той ще изгуби всички приятели в полицията. След това вече не бяхме приятели. — Стана й лошо. — Съжалявам, Коз.
Радиаторът в ъгъла на стаята леко изскърца във възцарилата се пълна тишина.
— Върху какво работехте тогава? — попита Фин рязко.
Тя погледна към Козловски.
— И ти си го знаел? — попита Фин бившия полицай.
— Само отчасти — отвърна той. — Без подробности.
Фин се обърна пак към Стийл:
— Е?
— Работех в една смесена оперативна група с ИНС. Залавяхме нелегални имигранти. В процеса на работата няколко пъти се натъквах на нова улична банда, която тогава тъкмо пробиваше в Бостън.
— Нека да позная: ВДС, нали?
Тя кимна.
— Тогава изобщо не бях чувала името й, но продължиха да се носят слухове, че те са организирали основните канали за незаконни имигранти от Южна и Централна Америка. Говореше се, че били организирали цял бизнес за търговия с роби.