— Нека ти обясня каква е ситуацията, Форние — каза Фин. — Не само че си изпратил невинен човек в затвора, но си оставил и виновниците да се измъкнат на свобода. Които и да са, те започнаха да вредят на други невинни хора. Един от нашите пострада от твоите приятели и пострада сериозно. Не стига това, ами тя е приятелка на Коз. Никога не съм го виждал толкова ядосан. Разбра ли ме? В момента единственото, което искам да чувам от теб, са подробностите по манипулирането на делото на Салазар. Знаем, че си извадил стар отпечатък, за да подкрепиш заключението си. Знаем, че вторият отпечатък е бил специално поставен върху оръжието.
Форние изгледа с широко отворени очи първо Фин, после Козловски.
— Точно така, знаем. И имаме експерт, който ще даде показания. С теб е свършено. Искаме само да ни кажеш кой те подтикна да го направиш.
Форние явно щеше да се пречупи всеки момент. Но погледна Фин и отново просъска през кръв:
— Майната ти!
Фин се изправи и кимна на Козловски.
Той се наведе и вдигна от земята Форние, който се разкрещя от ужас. Козловски го сграбчи за яката и го метна в една голяма полузамръзнала буца сняг до стената. Лицето на Форние се заби в снега и леда, като това заглуши виковете му. Детективът набута главата му по-дълбоко в снега. Когато въздухът му свърши, Форние започна да се мята и се опита да удари Козловски, за да се освободи. Обаче и малкото сили, които имаше, започнаха да го напускат.
Козловски го извади от снега, хванал го за врата, и го обърна с лице към Фин. Нещастникът приличаше на мокра улична котка. Ноздрите му бяха пълни със сняг и лед и той се изкашля и изплю няколко пъти, за да си поеме въздух. От дълбока рана на челото му — вероятно причинена от остро парче лед — течеше кръв.
— Приличаш на пихтия, Форние. Наистина ли искаш да продължим по този начин? — попита го адвокатът.
Мъжът продължи да кашля и да плюе сняг, без да каже нищо. Фин отново кимна на Козловски.
— Пъхай го пак — каза и Козловски отново напъха Форние в снега.
— Не! Моля ви! — извика той точно преди главата му пак да потъне в снега.
— Видя ли? Знаех си, че ще се съгласиш. Следващия път не се колебай толкова дълго и няма да се наложи да влизаш пак там. — Фин изчака трийсет секунди и потупа приятеля си по рамото.
Форние изглеждаше ужасно, когато го извадиха. Лицето му беше посиняло, а по брадичката му се стичаше тънка струйка повръщано.
— Мак! — каза кашляйки и падна на колене. — Макинтайър беше! Той ме накара да го направя.
— Какво точно ти каза?
— Каза ми да извадя отпечатъка от досието на Салазар и да поставя нов, докато Салазар беше задържан.
— Защо?
— Не знам — изхленчи Форние.
— Искаш ли пак в снега? — попита го Козловски и го хвана за яката.
— Не! Кълна се! — извика полицаят. — Каза ми, че Стийл е разпознала човека! И че ако не го направя, виновникът ще се измъкне на свобода! Каза, че били напълно сигурни, само трябвало да подкрепят обвинението с доказателства!
— И не знаеш защо са избрали Салазар? Не си знаел какво се върши зад кулисите? Хайде, стига — обади се Козловски.
Той продължаваше да държи за яката Форние и го беше надвесил над снега. Като че го държат над басейн, пълен с акули, каза си Фин.
— Кълна се в Господ! Кълна се в майка си!
— А в алкохола ще се закълнеш ли? — попита го Козловски.
Форние замълча, но само за секунда.
— Да — отвърна. — Кълна се в пиенето. Да не близна повече алкохол, ако лъжа. Мак ми каза, че онзи си го бил заслужил. Каза, че бил сигурен, че той го е извършил. Нямах причини да не му повярвам. Наистина повярвах, че човекът е виновен.
Козловски погледна към Фин, който му кимна и детективът пусна Форние. Дребничкият човечец се олюля на нестабилните си крака и направи две крачки назад от Козловски, все още притиснат в пътечката. Видът му беше окаян. Кръвта се беше смесила с разтопилия се сняг и върху ризата му отпред се беше образувало ярко-розово петно. Сакото му беше скъсано, а косата му беше мокра и смачкана.
— Сега какво? — попита той уплашено.
Фин се замисли.
— Къде живееш? — попита го.
Форние трепереше.
— На няколко пресечки оттук. Защо?
— Защото сега ще дойдем с теб и ти ще напишеш и подпишеш всичко, което ни разказа.
— Не. — Форние поклати глава. — Мак ще ме убие.
Козловски го сграбчи за реверите и го блъсна в тухлената стена. Главата му се удари в твърдата повърхност.