— Чуй ме, нищожество дребно — каза той. — Заради твоите лъжи най-страхотната жена, която познавам, сега лежи пребита в болница. Друг човек беше направен на кайма с мачете, а клиентът ни се свива в килия два на три метра вече петнайсет години за престъпление, което не е извършил. И всичко това, защото не си си свършил шибаната работа. Не ме разбирай погрешно — не ми пука за това. Но ако бях на твое място сега, щях да се страхувам по-малко от Мак и много повече от мен, разбра ли ме? — Беше вдигнал Форние във въздуха, до стената. Краката на полицая висяха като на марионетка, докато Козловски го блъскаше в стената.
Форние кимна, докато се опитваше да остане в съзнание, и той го пусна на земята. Полицаят се свлече на цимента.
Фин се надвеси над него.
— Горе главата, господин Форние — каза. — Поне мога да ви гарантирам, че Мак няма да ви е проблем.
— Защо?
Фин и Козловски се спогледаха заговорнически. В очите на Коз нямаше никакво колебание.
— Защото — отвърна адвокатът — ние ще му отидем на гости много скоро.
Фин прочете декларацията, която Форние беше написал на ръка в апартамента си. Трябваше да направят три опита, докато ръката му спре да трепери. Едва с помощта на втора чаша водка усилията се оказаха успешни и дори в този вариант почти не се разчиташе нищо, но пък беше на хартия. Заедно с декларацията на Стийл беше достатъчно да изкарат Салазар от затвора. Като се добавеше и експертното заключение на Смити и заключението от ДНК анализа, което се очакваше всеки момент, нямаше никакво съмнение, че Салазар щеше да отваря подаръците заедно със семейството на брат си на Коледа сутринта.
Но това вече не беше всичко. Сега нещата бяха придобили лична основа.
— Безполезно е — каза Козловски и прекъсна мислите на Фин.
Двамата седяха в колата пред апартамента на Форние.
— Кое?
— Декларацията на Форние. Не е подписана под клетва. Освен това се основана само на голи твърдения. Съдът няма да я погледне.
— В нея се потвърждават факти, които не са благоприятни за него. Съдия Кавана ще я вземе под внимание.
— Той пак може да каже, че я е подписал против волята и под натиск. И няма да е лъжа — ние добре го натупахме.
— Може и ще е прав. Но се съмнявам, че ще го направи. Поисках да подпише декларацията отчасти и за да го държа в шах. Това е най-доброто, което можем да направим при тези обстоятелства. Поне ще имаме какво да покажем на Макинтайър, ако той ни създаде трудности.
Козловски се почеса по главата.
— О, сигурен съм, че ще ни създаде. Сигурен ли си, че искаш да участваш? Не е ли по-добре да отида сам?
Фин запали двигателя.
— Къде живее той?
— Добре, но да знаеш, че съм те предупредил. Живее в Куинси.
Козловски извади трийсет и осемкалибров револвер от кобура на глезена си.
— Вземи поне този. Резервен ми е.
Фин погледна револвера, взе го и го прибра в сакото си.
— Наистина ли мислиш, че играта може да загрубее?
Детективът сви рамене.
— Човек никога не знае.
Трийсет и четвърта глава
Къщата на Макинтайър се намираше до Уоластън Бийч, в един тих и традиционен район с малки спретнати къщи и чисти улици. Тук живееха главно трудещи се упорито и законопослушни граждани, сред които имаше както католици демократи, така и републиканци, привърженици на традиционните семейни ценности. В този квартал не се толерираха добре неподчинението и размириците.
Лесно намериха дома му. Не светеше нито една лампа, а по ярко осветената от коледни светлини улица това открояваше къщата като развален зъб.
Фин паркира на пресечка и половина от къщата. Двамата с Козловски слязоха, тихо се върнаха по тротоара и завиха по непочистената от снега пътека, водеща към външните стъпала и вратата на дома на Макинтайър. Адвокатът непрекъснато мислеше за револвера, който тежеше в джоба на сакото му. Запита се как ли някой би могъл да свикне редовно да носи оръжие. И дали беше разумно да вземе револвера от Козловски. Неговата буйна младост беше отминала отдавна и той почувства носталгия към насилието от онзи период от живота си.
Застанаха на стълбите. Козловски натисна звънеца, който прозвуча някъде дълбоко от вътрешността на къщата като жужене на огромна муха. Детективът изчака няколко секунди и пак звънна.
Когато вратата се отвори, Фин инстинктивно посегна към револвера. Макинтайър беше толкова променен, че адвокатът не можа да го познае. Халатът на него висеше като на скелет, а под халата имаше само панталон на петна и тънка тениска с жълти петна под мишниците. Рехава брада беше покрила лицето и врата му.