— Във филма беше никарагуанската армия — поправи го Фин.
Макинтайър погледна към него за първи път. После се обърна пак към Козловски:
— Къде го намери този?
Детективът подмина въпроса.
— Ами Добсън?
— Другият адвокат ли? — Макинтайър отново сведе глава. — Опитах се да го предупредя, да го разубедя, но той не искаше да ме чуе. По някакъв начин беше разбрал, че Карлос и хората му действат от една малка църква близо до летище „Логан“ в Източен Бостън и отиде там. — Мак пребледня. — Аз бях там, Коз. Никога не съм виждал подобно зверство. Повярвай ми, не ти трябва да си имаш работа с тези хора.
— Те още ли са в тази църква в Източен Бостън?
Макинтайър кимна.
— Досега да са се преместили, но чакат голяма доставка утре вечер и не могат да си позволят да организират наново операцията.
— Голяма доставка?
— Да, те разшириха контрабандния си бизнес. Преди прекарваха само простички имигранти, търсещи по-добро място за живеене. През последните години се натъкнаха на нова златна жила — прекарване на араби.
— Терористи?
Макинтайър сви рамене.
— Не знам със сигурност. Те не носят униформи, но допускам, че са такива.
— И те ще докарат част от тях утре вечер?
— Да. Заедно с някои други, които са имали „късмета“ да скътат малко пари, за да ги обрекат на робство тук.
Козловски се замисли.
— С колко души разполага Карлос?
— Не знам точно. При доставка обикновено води със себе си четири-пет човека.
— Въоръжени ли са?
— Тежко.
— Колко имигранти ще има?
Макинтайър се помъчи да си спомни:
— Мисля, че са четирима араби и може би пет-шест от редовните нещастници.
— Арабите ще бъдат ли въоръжени?
— Шегуваш ли се? Карлос може и да прави бизнес с тях, но им няма такова доверие, че да им позволи да носят оръжие. Много е хитър.
Козловски седна, гледаше напрегнато Макинтайър, сякаш не можеше да вземе решение. После изключи диктофона.
— Имам само още един въпрос, Мак — каза.
— Като че вече не ти дадох достатъчно? Не че има значение. Така или иначе аз вече съм труп.
— За мен е важно. Ти участва ли в нападението срещу Лиса Кранц снощи?
— Срещу кого?
Козловски го изгледа изпитателно и Фин знаеше, че приятелят му дебне за издайнически жестове.
— Лиса Кранц. Тя работи при нас и беше нападната снощи. Нищо ли не знаеш за това?
— Огледай се, Коз. Как мислиш, много време ли прекарвам навън през последните дни?
— Прекарваш ли?
— Не.
Детективът продължи да го гледа напрегнато още няколко секунди, след което стана.
— И сега какво следва? — попита го бившият му колега.
— Сега ще отидем и ще почистим забърканата каша. — Той тръгна към вратата.
— Не, питам за мен. Какво, по дяволите, да правя сега? Те ще дойдат да ме убият, нали ти казах?
— Да, разбрах.
— Не мога да се обадя на ченгетата.
— И това знам.
— Е, и какво да правя?
Козловски го изгледа студено.
— Сам си изкопа гроба, Мак. Ако бях на твое място, щях сам да се погрижа. — Отвори вратата и погледна отново назад. — И, Мак?
— Да?
— Не бих отлагал изобщо.
Уолт Пиърсъл разхождаше шотландския териер на жена си в своя тих квартал в Куинси. Навън беше много студено и той прокле наум деня, в който й беше разрешил да си вземат глупавото пале. Беше прекалено стар за разходки през декември, с найлонова торба в ръката, в очакване досадното животно да се изходи.
Когато минаваше покрай една тъмна къща, той видя от нея да излизат двама мъже. Единият беше едър и як, с шлифер. Другият беше висок и слаб, добре облечен и поне с десет години по-млад от спътника си. В тяхното поведение имаше нещо тревожно. Те бързо минаха по покрития със сняг тротоар и се запътиха към стар кабриолет, паркиран малко по-нагоре по улицата. Уолт видя как се качиха в колата и започнаха да разговарят оживено вътре.
Изведнъж от къщата се чу ясно различим пукот на огнестрелно оръжие, от което Уолт подскочи. Той бързо се доближи до къщата, без да забелязва, че влачи кучето на каишката. Но в последния момент се спря и размисли. Беше твърде стар да се замесва в подобни истории. Когато се прибереше на безопасно в дома си, щеше да се обади на полицията.
Погледна към улицата отново. Двамата мъже бяха включили двигателя и фаровете. Дори и да бяха чули изстрела, с нищо не показваха, че това ги е развълнувало. Колата превключи на скорост и потегли напред.
Трийсет и пета глава