Фин и Козловски се прибраха в кантората в Чарлстън. Отново валеше сняг и градът беше утихнал, докато жителите му се бяха прибрали в домовете си в очакване на предстоящите коледни празници. В прозорците и по улиците мигаха цветни лампички, а от много от сградите се чуваха приглушено коледни песни.
Фин седна на бюрото си. Козловски се беше настанил на стола до стената и до конферентната маса.
— Ти си луд — каза адвокатът.
— Може би. Не ме интересува, ще го направя.
— Той каза, че ще са петима. Тежковъоръжени. Без да се броят хората, които ще прекарат. Как ти харесва такова съотношение на силите? На мен не ми харесва.
— Отивам — отсече приятелят му.
— Разбира се, че отиваш.
— Докато този Карлос е жив, Лиса ще бъде в опасност. Значи няма какво да му мисля.
— Искаш да дадеш твоя живот за нейния ли?
— Не това ми е целта. Но ако се наложи, бих дал живота си за нея, без да се замисля.
Адвокатът се почеса нервно по ухото.
— Поне да предупредим полицията. Може да получим помощ от тях.
Козловски се изсмя.
— Мислиш, че бостънската полиция ще ни изслуша? За тях ще е по-добре, ако изобщо не оживеем след схватката. По-малко проблеми. Освен това тези типове са държали Макинтайър в джоба си и са решили да му видят сметката. Не биха го сторили, ако вече нямаха друг човек в Отдела. Ако отидем в полицията, не само че няма да ни помогнат, а и Карлос може да разбере за намеренията ни. Такъв развой повече ли ти харесва?
— Тогава какво ще правим? Просто ще отидем и ще започнем да гърмим?
— Не, първо ще се прицелим. Гърменето не върши работа, ако не улучваш.
— Много смешно. — Фин подпря чело на бюрото си. — Ще ни трябва цяла армия.
— Както казах, нямам голям избор. — Козловски се изправи. — Виж, тази битка вече не е твоя. Не е необходимо да идваш.
Адвокатът го погледна.
— Не е моята битка ли? Те вкараха клиента ми в затвора. Опитаха се да ме убият и нападнаха един от малкото хора на този свят, които са склонни да разговарят с мен спокойно и възпитано. — Той се замисли за Лиса. — Е, може би „възпитано“ не е точната дума, но как можа да кажеш, че не е моята битка? — Той вдигна телефона и набра някакъв номер.
— На кого звъниш? — попита го детективът.
— Опитвам се да намеря армия.
Трийсет и шеста глава
Събота
22 декември 2007 година
— Колко-о? — попита Линда Флахърти.
— Вече ми зададе този въпрос няколко пъти — отвърна Фин.
— Отново те питам. Колко?
— Мисля, че пет.
— Мислиш, че пет. Аз съм направо за психиатър.
Флахърти, Фин и Козловски се бяха скупчили в задната част на един обикновен микробус на улицата, на която се намираше „Сейнт Джуд“, малко по-нагоре от църквата. Макс Селдън, шефът на местния отдел на Министерството на вътрешната сигурност в Бостън, седеше на предната седалка и зареждаше едрокалибрена пушка-помпа. Два подобни микробуса бяха паркирани стратегически в различни улици, достатъчно близо до църквата, за да може от тях да се извърши светкавичен щурм, но достатъчно далеч, за да не ги забележат.
— Става дума за петима от хората на Карлос — намеси се Козловски. — Но ще има и още четирима или петима типове като тези от „Ал-Кайда“ и още петима или шестима южноамериканци. Южноамериканците няма да са проблем, но за момчетата на Осама не съм сигурен.
Тя се намръщи:
— Не знаем със сигурност, че са от „Ал-Кайда“. Изобщо не знаехме, че ще са там. И вие казахте, че не са въоръжени.
— Така ни каза Мак.
— Преди да си пръсне мозъка ли?
— Да, горе-долу тогава.
Тя потърка длани.
— Не, аз не съм добре, трябва да се прегледам. Ти как мислиш, Макс? — попита мъжа на предната седалка. — Винаги можеш да се откажеш.
Селдън зареди поредния патрон в пушката.
— Какво? И да пропусна купона? Не, не мисля.
— М-м-да. — Флахърти се обърна към Фин: — Значи сте сигурни, че само петима от тях носят оръжие, така ли?
— Ама ти пак ни питаш.
— По-леко с нея — посъветва го Козловски. — Това е част от работата й.
— Да ме дразните е част от работата ми?
— Ами не знам. Вие двамата още ли сте заедно?
— Слушай — остро реагира Флахърти, — от три години следим ВДС. Тези задници не се шегуват. Имаме информация, че половината от активните терористични клетки в САЩ са използвали услугите им, за да проникнат в страната. А ти ми звъниш в един през нощта и ми даваш осемнайсет часа да организирам операция като тази в събота, три дни преди Коледа. Ето ме, тук съм, но с мен, Селдън и двата екипа от ФБР в другите микробуси ще бъдем общо шестима, а това означава, че сме доста под нужния брой хора за подобен щурм. Така че, извини ме, ако повтарям въпросите си.