— Нали ви казах да не се месите? — обърна се тя към Козловски.
Той кимна.
— Обаче ви спасих задниците при гаража.
— Така е. Сега сме квит.
— Че и отгоре. Ти знаеше, че ще дойда.
— Предполагах. — Тя погледна към адвоката. — Надявах се да проявиш разум и да останеш в микробуса.
— Никога не надценявай интелекта ми — отвърна той. — Би трябвало да го знаеш от предишния ни опит.
— Непрекъснато правя тази грешка. — Линда го погледна в очите и той за първи път видя нещо в изражението й. Беше поглед, който подсказваше, че и тя се е тревожила за него по време на схватката. Поглед, който му подсказваше, че между тях все още имаше нещо, което си струваше да запазят.
В далечината се разнесе воят на полицейски сирени, който ставаше по-силен и отчетлив.
— Кавалерията идва? — рече Фин.
— По-добре късно, отколкото никога — отвърна тя. — Тук ще трябва доста да поразчистим. Задържахме няколко човека, които тези типове бяха прекарали нелегално. Ще останат при нас, колкото и да ни опяват от местната полиция.
— Кои са те?
— Не мога да коментирам. Може би официално те изобщо не са били тук. Разбра ли?
— А искаме ли да разберем?
— По-скоро не.
— Ясно.
— Вие двамата се справихте добре.
— Животът на Лиса сега е в безопасност — каза Козловски. — Това ми е достатъчно. Ще оставя на вас да прецените за останалото кое е добро и кое е лошо.
Воят на сирените стана съвсем отчетлив и след малко полицейските коли спряха пред църквата, Флахърти погледна към Фин.
— Утре летя за Вашингтон. А тази нощ се очертава доста напрегната.
— Разбирам — отвърна той, макар и да не разбираше. Понякога се питаше дали изобщо някога ще може да я разбере. — Ще оправим нещата — добави оптимистично. — Някой ден непременно ще оправим нещата.
Трийсет и девета глава
Неделя
23 декември 2007 година
Козловски седеше до леглото на Лиса. Пластичните хирурзи бяха сътворили магията си върху нея предната вечер и тя още беше под въздействието на упойката. Лицето й беше бинтовано, но лекарите и сестрите му казаха, че операцията е преминала добре.
Всяка частица от тялото го болеше. Беше прекарал тежка нощ в полицейското управление. Беше изразходвал и последната капка адреналин преди няколко часа. На челото си имаше дълъг белег, както и няколко други по-малки порязвания и синини от схватката с Карлос. Лекарите се бяха опитали да обработят всичките му рани, но той ги изгони. Чувстваше се слаб и уморен, тялото му плачеше за сън, но той отказваше да се предаде. Не можеше да си позволи да почива, преди да се увери, че Лиса е добре.
Тя се събуди към девет часа. Най-напред намести главата си върху възглавницата, когато ефектът на обезболяващите започна да отшумява. После раздвижи пръсти, сякаш търсеше нещо.
Той пъхна дланта си в нейната и тя отвори очи. Погледна го изпод бинтовете и превръзките на лицето си. Заради упойката и заради болката от операцията едва говореше.
— Доста скапано изглеждаш — каза тя.
Той й се усмихна.
— Така е.
— А оня как изглежда?
— Мъртъв. Всички са мъртви.
Тя извърна глава, загледана в пространството. Когато отново се обърна, той забеляза, че страхът почти е изчезнал от очите й.
— Как я караш? — попита го тя.
— Добре — отвърна той. — Само като те гледам, и ми става добре.
— Радвам се. А аз как съм?
Той леко стисна дланта й.
— Красива си.
Тя се опита да се усмихне и трепна от болка.
— Наистина ли? Чувствам се направо скапана. — Клепачите й потрепнаха леко, докато се мъчеше да пребори последната доза обезболяващи.
— Казаха, че по-добре не можело и да бъде. След няколко дни ще те изпишат и ще можеш да се прибереш вкъщи.
Очите й се напълниха със сълзи.
— Ще дойдеш ли да ме вземеш? — попита го тя.
Той отново стисна дланта й.
— Ако ми позволиш.
— Благодаря ти. — Очите й се затвориха и беше ясно, че тя губеше битката с обезболяващите. — Ти си… — Дишането й стана по-дълбоко и по-равномерно. — Извинявай — добави тя с едва доловим шепот. — Много съм уморена.
— Няма нищо — отвърна той. — Всичко е наред. Поспи си. Аз ще бъда тук, когато се събудиш. — Тя издиша продължително и тялото й се отпусна напълно. — Винаги ще бъда тук — добави тихо той.
Козловски се облегна назад в стола и я наблюдава още няколко минути. После затвори очи и заспа само за броени секунди.