— Но наистина съм ядосан на себе си.
— Знам, но ти си адвокат. Ако още не си свикнал с факта, че клиентите ти често те лъжат, по-добре се откажи от този занаят. Стани цветар например.
— Имаш право. Обаче просто…
— Просто няма нищо. Или си свърши работата, или не го прави. Толкова е просто.
Фин погледна към книжата, които толкова старателно беше написал през деня. Защитата беше добра. Като се изключеше фактът, че клиентът му е виновен, може би дори щеше да успее да измъкне Салазар от затвора. И той нямаше да е първият виновен, когото щеше да спаси от ръката на закона. И със сигурност нямаше да е последният.
— Как е Лиса? — смени темата той, за да освободи за малко съзнанието си от моралната дилема.
— Подобрява се.
— Тя е издръжлива.
Козловски кимна.
— Гледай да не я оплескаш.
— Мога да посъветвам и теб същото. Днес успя ли да се видиш с Флахърти?
Фин посочи листовете на бюрото си.
— Тази защита не се пише сама. Нямах време, а и полетът й за Вашингтон беше ранен.
— И тя е издръжлива — каза Козловски, стана и се прибра в кабинета си.
— Да — отвърна Фин, когато той си тръгна. — Знам.
Четирийсет и първа глава
Понеделник
24 декември 2007 година
В понеделник отново валеше сняг. Това правеше петнайсет дни поред снеговалежи в Бостън — нов рекорд дори за региона на Ню Инглънд, където хората бяха свикнали с белите зими. Тръгнал към залата на съда, Фин се спря да погледа група деца, които се пързаляха с шейни по една замръзнала алея в подножието на Бийкън Хил. Смехът им предизвика у него носталгия по детството, от което той беше лишен. Запита се какво ли е да имаш такава свобода на волята.
Съдебната зала беше препълнена, особено за дата като тази — ден преди Коледа. Кавана беше единственият съдия, който имаше заседания. Вестникарските заглавия от събота за акцията в „Сейнт Джуд“ и слуховете, че била свързана с делото на Салазар, бяха повишили достатъчно обществения интерес и любопитство и повечето места в залата бяха запълнени от представители на пресата, адвокати и служители на полицията и органите на реда. Фин забеляза семейството на Салазар, седнало на първия ред: Мигел, Росита и майката на Салазар, свити един до друг в притеснено очакване. На Фин му дожаля за тях. В каквото и да беше виновен Винсенте Салазар, те не заслужаваха да преминат през такава мъка и болка. Той отиде да ги поздрави.
— Добър ден — каза любезно.
Те запазиха мълчание и сякаш бяха изплашени. Фин не ги винеше предвид досегашния им опит с американската правосъдна система.
— Здравейте, господин Фин — отвърна Мигел. — Денят изглежда добър.
— С малко късмет — каза той. — Човек никога не знае какво може да се случи в съдебната зала. Как сте? Държите ли се?
Мигел сви рамене.
— Мисля, че не се познавате с майка ми и с племенницата ми Росита.
— Не. Но Винсенте ми е разказвал много за тях, все едно че ги познавам. — Протегна ръка към майката и тя я хвана с две ръце.
— Благодаря ви за всичко, което направихте за сина ми — каза жената. — Моля се за вас всеки ден.
— Благодаря. Определено ще ни трябват молитви. — Протегна ръка към Росита, но тя не помръдна. Миг по-късно той се сети, че тя не го вижда. — Радвам се да се запознаем, Росита.
Тя протегна в отговор ръка и се здрависа.
— Благодаря ви, господин Фин. Баща ми наистина ли днес ще се прибере у дома?
— Надявам се — отвърна неуверено. — Ще направя всичко възможно. — Поне това беше вярно.
До семейство Салазар седеше Джо Кока — адвокат, когото познаваше от срещите им в съда.
— Джо — Фин огледа красноречиво залата, — изненадан съм от толкова много хора. Все пак утре е Коледа.
— Казусът е интересен — отговори Кока. — Вярно ли е, че си бил през уикенда в района до летището по време на фойерверките?
— Не вярвай на нищо, което пишат по вестниците. Седнал си тук, за да се насладиш на забавлението ли?
— Повече или по-малко. Но Мигел ми е съсед и реших да дойда и да подкрепя семейството му.
В предната част на залата настъпи оживление. Един съдебен репортер и двама от съдебните чиновници влязоха и заеха местата си. Това беше знак, че съдия Кавана ще дойде всеки момент.
— Трябва да вървя — каза Фин.
— Да, добре. Късмет — отвърна Кока. — Те са добро семейство.