Фин нарушаваше едно от основните правила на съдебния процес: никога не призовавай свидетел, ако не знаеш какво ще каже той. В този случай обаче нямаше избор и трябваше да поеме риска.
Мигел застана на свидетелското място и се закле пред пристава. Седна на стола тихо и спокойно и невъзмутимо погледна към Фин. Адвокатът не можеше да разбере по каменното му лице какво е отношението му към него: дали като към враг или като към някакъв затворник. Но много скоро щеше да открие.
— Моля, кажете трите си имена за протокола.
— Мигел Пауло Салазар.
— Господин Салазар, имате ли родствени отношения с обвиняемия Винсенте Салазар?
— Да, той ми е брат.
— Двамата заедно ли израснахте? — попита Фин.
— В някои отношения, да. Той е по-голям от мен с над десет години, но бяхме близки. В известен смисъл той ми беше повече като баща, отколкото брат.
— През 1991 година заедно с брат си ли пристигнахте в страната?
— Да. Трябваше да дойдем тук. В противен случай Ескадроните на смъртта щяха да избият цялото ни семейство. — Лицето на Мигел не изразяваше никакви чувства.
— На колко години бяхте тогава?
— На шестнайсет.
— По време на ареста на брат ви, след като беше нападната полицай Стийл, заедно ли живеехте с него?
— Да.
— Знаехте ли, че тя разследва брат ви? Че прави постъпки за депортирането на семейството ви в Салвадор?
Мигел мълчеше и гледаше Фин. После насочи вниманието си към брат си, седнал зад Фин. Погледите на двамата братя се срещнаха.
— Господин Салазар? — подкани го да продължи Кавана.
Мигел се обърна към съдията:
— Извинете ме, ваша чест. — Той отново се обърна към Фин: — Какъв беше въпросът ви?
— Знаехте ли, че полицай Стийл се опитва да депортира брат ви?
Мигел Салазар си пое дълбоко дъх.
— По съвет на адвоката ми отказвам да отговарям на този въпрос и се позовавам на това си право към Петата поправка на Конституцията.
Присъстващите в залата ахнаха едновременно от изненада и скоро настана невъобразим шум. Кавана удари със съдийското си чукче, за да възстанови реда в залата, а Джаксън скочи на крака.
— Възразявам! Ваша чест, това очевидно е някакъв евтин трик на адвоката на обвиняемия! Не бива да им позволявате да се измъкнат толкова лесно.
Кавана изгледа ядосано Фин.
— Господин адвокат, да не би да искате да кажете, че представлявате и двамата братя Салазар? Защото по този начин ще бъдете поставен в пряк конфликт на интереси — толкова голям, че неминуемо ще се стигне до дисциплинарно производство срещу вас.
— Аз не представлявам Мигел Салазар, ваша чест. Всъщност дори не знаех, че има адвокат. Това е новина за мен.
Кавана се наведе към Мигел.
— Господин Салазар, кой ви посъветва да откажете да отговаряте на въпроси?
От залата се чу глас:
— Ваша чест, аз представлявам господин Салазар.
— Гласът принадлежеше на Джо Кока, застанал до парапета, който ограждаше публиката от страните в процеса. — Джоузеф Кока, ваша чест. Позволете да се приближа.
Съдията изгледа Кока.
— Ако можете да ни дадете отговори на въпросите, моля, заповядайте.
Кока премина през вратата на парапета и застана между двете маси на адвокатите, в „ничията земя“ между обвинението и защитата.
— Ваша чест, потвърждавам, че доктор Мигел Салазар ме нае и аз му дадох правен съвет относно някои негови законови права. Мога също така да кажа, че не съм разговарял с господин Фин по този въпрос, нито, доколкото ми е известно, моят клиент е разговарял с него.
Кавана се намръщи, ноздрите му се свиха, сякаш усещаше ужасна миризма.
— Все пак възразявам, ваша чест — обади се Джаксън и отново се изправи, а масивната му челюст се разтресе от възмущение. — Това определено е план да се внесе по-голямо объркване в обстоятелствата по делото.
— Седнете, господин Джаксън. Обстоятелствата по делото са объркани само защото прокуратурата преди петнайсет години е прибягнала до свидетел, който е лъжесвидетелствал, за да може да получите осъдителна присъда. Не забравяйте това, когато пак започнете да се правите на по-големи светци от папата.
Джаксън седна и Кавана отново се зае да проверява Фин и Кока:
— Господин Фин, давате ли честната си дума, че до днес не сте разговарял с никого за свидетелските показания на доктор Салазар?
— Давам ви честната си дума — отвърна той.
Кавана подпря с длани главата си и разтърка очите си.
После отново погледна към адвокатите.