— А сигурен ли си, че по този начин избягваш гласа на собствената си съвест?
— Възможно е.
— Като избираш по-лесния път на отстъплението.
— И още как.
— Той е имал късмет — отбеляза детективът.
— Кой?
— Салазар. Винсенте. Имал е късмет.
— Защо мислиш така?
— Защото ти си се заел с неговия случай. Независимо дали мислиш още, че е виновен или не, ти се бори за него с всички сили. Ако бях на негово място, щях да предпочета да ме представляваш дори и да съм убеден, че съм извършил престъплението.
— Това комплимент ли е?
— Не знам.
Вратата на съдебната зала се отвори и се показа един съдебен чиновник.
— Съдия Кавана ще пристигне след малко — каза той и се прибра отново вътре, а тълпата започна да влиза обратно в залата.
— Моментът на истината — отбеляза Козловски.
Фин го погледна.
— Не знаех, че умееш да бъдеш ироничен.
— Това е дарба. Гледам да не прекалявам с нея.
— И успяваш. — Адвокатът се оттласна от стената. — Сега ще разберем дали съм си свършил работата добре.
— Всички да станат! — извика приставът и проследи всеки един в залата да спази свещения съдебен ритуал.
Фин се изправи заедно с клиента си.
Кавана се появи откъм кабинета си и изглеждаше така, сякаш беше остарял с десет години само за двайсет минути. Черната му тога зловещо контрастираше със сивия цвят на лицето му и го оприличаваше на старицата с косата. Той изкачи стъпалата до стола си с видимо усилие, подобно на възрастен планинар по време на последното си катерене.
— Седнете — тихо произнесе, така че някои не бяха сигурни дали са го чули добре. — Господин Салазар, вие останете прав.
Тонът беше заповеден и Фин също остана прав заедно с клиента си.
— Понякога тази работа ми дава страхотно удовлетворение — започна Кавана. Той огледа тълпата, спря погледа си за малко първо на Джаксън, после на Фин и накрая насочи вниманието си към Салазар. — Е, днес не е такъв случай — продължи. Стомахът на Фин се сви. — Нашата система на наказателно правораздаване е твърда и непоклатима, макар понякога и жестока. Ако лишим обществото от двата стълба на сигурността и окончателността, то ще загуби доверието си в съда, а без обществено доверие цялата ни съдебна система ще бъде отслабена и ще бъде застрашена демокрацията. В резултат на това, веднъж щом дадено дело бъде решено и всички възможности за обжалването му бъдат изчерпани, това съдебно решение се смята за окончателно и не може да бъде пререшавано. — Погледът му към Салазар стана още по-суров. — Вие, господине, сте осъден за чудовищно престъпление. Тежките престъпления, като това да посегнеш на служител на закона, който рискува живота си в името на общото благо, се броят на пръсти. Вашата присъда е била произнесена от дванайсет съдебни заседатели — обикновени граждани, единодушни в тяхното убеждение, че сте извършили това престъпление извън всякакво съмнение. Вие сте имали право на процесуална защита и няма да споря тук, че тази защита изобщо не е била ефективна. Макар да е ясно, че са налице съществени процесуални нарушения във вашето съдебно производство, не е напълно изяснено дали процесуалният ви защитник не е имал възможността да изобличи тези нередовност. В допълнение към това доказателствата, допуснати по делото наскоро — по искане на вашия адвокат — навежда на извода, че вие действително сте лицето, което е извършило престъплението. Като оставим настрана малката морална сценка, направена от брат ви и от двамата адвокати, аз не съм убеден, че вие сте невинен по това дело, и признавам, че съществува абсолютно микроскопична възможност ДНК анализът да не е напълно категоричен относно установяването на вашата вина. — Кавана остави думите му да стигнат до аудиторията и ако тишината в залата беше изобщо показателна за нещо, то беше, че съдията не беше надценил въздействието на собствената си реч. — Трябва също така да признаем, че макар и нашата правосъдна система да трябва да е твърда, не трябва да се прекалява с риск да стане лесно чуплива и уязвима. Без определена степен на гъвкавост съдилищата ни ще загубят своята човечност, която е сърцевината на тяхната сила. В този случай са налице доказателства — и то безспорни доказателства — на сериозен заговор за постигане на осъдителна присъда чрез фалшифициране на доказателствения материал и чрез лъжесвидетелстване от служители на полицията. Колкото са важни за наказателната правосъдна система сигурността и окончателността, не по-малко важни са справедливостта и истината. Защото ако се разреши на властите да насочат системата срещу онези, които те си изберат да обвинят, никой от гражданите ни няма да се чувства застрахован от опасността на тиранията и деспотизма. — Кавана подпря лактите си на катедрата и свали очилата си. — С тези важни фактори аз трябва да се съобразя днес, за да постановя решението си. Та къде ни води всичко това?