— Триумфално пушене?
— Нещо такова. Не е точно триумф, но ще го приема каквото е.
Козловски се обърна и го погледна.
— Имаш ли една и за мен?
— Ти не пушиш.
— Пуша пури от време на време. Колко по-лошо може да е?
Фин извади кутията от джоба си и му предложи.
— Внимавай, казват, че човек се пристрастявал. — Той подхвърли на Козловски запалката си „Зипо“.
Детективът пъхна цигарата в устата си и щракна със запалката. Успя да я запали след втория опит. И когато вдиша от тютюна, и димът изпълни белите му дробове, той се покашля.
— Добре е, а? — попита го Фин.
Той му върна запалката.
— Изгладихте ли нещата с Флахърти?
Адвокатът поклати глава.
— Още не. Но ще продължим да опитваме.
— Винаги можеш да я зарежеш.
— Не, не мога.
Козловски си дръпна отново от цигарата и този път успя да се контролира, и издиша дълга струя дим.
— Мм-да, не можеш. Но назначението й е политическо? Можеш да се надяваш да се смени администрацията. Тогава може да се върне.
— Може. Човек никога не знае. — Ясно беше, че Фин не е в настроение да обсъжда любовния си живот. — Ами ти? Всичко наред ли е с Лиса?
— Предполагам. Ще ни трябва време, но тя ще го преодолее.
— Коледа е. Не трябва ли сега да си при нея?
— Тя е еврейка. Оказва се, че при тях Коледа не е кой знае какъв празник.
— Кой би предположил.
— Днес я изписват, ще отида да я взема и да я откарам вкъщи. Ще видим какво ще стане. — Козловски се загледа в приятеля си, докато в същото време се замисли за Лиса. Спомни си думите й, че Фин има нужда от него, и отново отвърна поглед. Винаги се чувстваше неловко, когато му се налагаше да изразява чувствата си с думи, но също така знаеше, че тя е права. Нещо повече, той постепенно осъзнаваше, че и той има нужда от Фин не по-малко отколкото адвокатът от него. — Ще кажа нещо. — После млъкна, опитвайки се да формулира думите си.
— Благодаря ти, че ме информира — пошегува се след няколко секунди Фин.
— Не искам да мислиш, че е странно, или пък да си въобразиш нещо.
— Добре. Мисля, че зависи от това какво възнамеряваш да кажеш. Но ще го имам предвид.
Козловски отново си дръпна от цигарата и после заговори:
— Как би реагирал, ако ти кажа, че не си ми безразличен и си ми скъп?
Фин замълча и вдиша от дима на цигарата.
— Не знам — накрая отговори. После се усмихна. — Бих си помислил, че си обърнал резбата и изпитваш някакви извратени желания към мен.
— Именно.
— Не че има нещо нередно в това. На света има какви ли не.
— Разбрах ти намека. Благодаря.
— Лиса знае ли?
— Майната ти!
Фин се ухили още по-широко.
Козловски дръпна отново от цигарата и се закашля.
— Не разбирам как може да смучеш тая гадост.
— Въпрос на навик.
Двамата продължиха да стоят там още няколко минути. Слънцето грееше ниско на небето и приятно топлеше лицето на Козловски.
— „О’Доул“ работи и на Коледа — каза.
— Довери се на ирландците, за да си сигурен, че всички ще се натряскат за Рождество Христово.
— Имаш някакви планове или искаш да отидем да обърнем по едно?
Фин го погледна.
— Ти ли черпиш?
— Да.
Адвокатът вдигна вежди изненадано.
— Хубаво пиене?
Козловски затвори очи и се остави слънцето да нагрява лицето му.
— Да — отвърна. — Хубаво пиене.
Послеслов
Този роман е художествена творба и всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случай. Сюжетът обаче се основава на реално случили се факти. През последните десет години близо двеста хиляди души в Съединените щати са били оневинени и присъдите им са били отменени, след като анализ на ДНК е установил, че те са невинни за престъпления, за които са били осъдени и пратени в затвора.
Дейвид Хосп, авторът на този роман, е процесуален адвокат в бостънската адвокатска кантора „Гудуин Проктър Ел Ел Пи“. През последните две години той е работил с екип от адвокати, представляващи Стефан Коуънс по граждански дела — резултат от неправомерното осъждане на Коуънс през 1997 година за стрелба и опит за убийство на служител от бостънската полиция. Коуънс беше реабилитиран и пуснат на свобода през 2004 година благодарение на упорития труд на адвокатите и служителите от сдружението „Проект за невинност на Ню Инглънд“ (НЕИП).
Въз основа на информация, събрана по време на вътрешното разследване, последвало пускането на Коуънс на свобода, Дактилоскопският отдел на бостънската полиция беше закрит в периода от 2004 до 2006 година поради недостатъчно обучение и подготовка на полицаите, служещи като експерти по пръстови отпечатъци. След като отделът беше открит отново през 2007 година, той беше попълнен изцяло с цивилни лаборанти и експерти.