— На Ескадроните на смъртта?
Салазар кимна.
— Малобройни военизирани групи от наемници, бандити и най-обикновени престъпници, вербувани да извършват най-пъклени дела. Те бяха ръководени от военните и финансирани от богатите земевладелци: елитите, които се стремяха да не позволят на левите партизани да се укрепят в страната.
— Сега си спомням, че съм чел за тях — коментира Фин.
— Със сигурност. През 1980 година Ескадроните на смъртта убиха три американски монахини, които помагаха на селското население. Това предизвика голяма суматоха в американската администрация, защото именно тя подкрепяше дясното правителство, стоящо зад ескадроните.
— Монахини? Но защо ще убиват монахини?
Салазар мрачно се изсмя.
— Войната не познава приличие дори и с Божиите служители. Освен това католическата църква в Салвадор подкрепяше партизаните, или най-малкото провеждането на политическа реформа в страната. Много от онези, които се занимаваха с мисионерска работа, признаваха, че реформа — или дори революция — е крайно необходима и че това е единственият начин да се спаси голяма част от населението от лапите на мизерията. Дори архиепископът на Салвадор беше критик на правителството и непрекъснато настояваше за истинска реформа — докато не беше убит. — Фин не успя да прикрие ужаса си. — Да, господин Фин. Такъв беше Салвадор и никой не беше застрахован от подобна участ.
— И какво стана с вас? — попита Козловски, незаинтригуван от досегашния разказ.
— Една нощ на вратата се почука. Беше мой стар приятел, Алберто Дуерте. Подпираше се на рамката, а от рамото му течеше кръв. Каза, че са го обрали и че има нужда от помощ. Знаех, че лъже, но без да задавам въпроси, както обикновено го заведох в клиниката и обработих раните. Той си тръгна същата вечер и повече не го видях.
— И? — подкани го Фин.
— По-късно разбрах, че е бил ранен от взрив — терористичен атентат, както би го определил приятелят ми. — Салазар кимна към Козловски. — Алберто бил един от тези, които поставили бомбата. Експлозията уби богат индустриалец и съпругата му. Алберто обаче бил на прекалено малко разстояние от взрива, поради което го уцелил шрапнел. Ескадроните на смъртта го откриха и го ликвидираха.
— Сигурно не е било много приятно за него — отбеляза Козловски.
— Не, господин Козловски, сигурен съм, че не е било. — Салазар се обърна отново към Фин: — След няколко дни тъстът ми дойде в клиниката. Не го бях виждал няколко месеца и затова разбрах, че се е случило нещо лошо. Той ми каза да се прибера у дома, с дъщеря му да си съберем багажа и да заминем. Каза ми, че Алберто е бил изтезаван, преди да го убият, и че е издал имената на много хора, които са сътрудничели с него. Казал им е, че аз съм обработил раните му. В резултат на това аз също бях мишена на Ескадроните на смъртта и те щяха да дойдат за главата ми същата нощ.
— И какво направихте? — попита Фин.
— Първо се опитах да обясня на тъста ми, че не знам нищо за заниманията на Алберто и че не се интересувам от политика. Мисля, че той ме разбра, но ми каза, че е безсилен да се намеси. Защото ако го направел, това щяло да изложи на опасност останалите членове на семейството. Каза ми, че се притеснява за дъщеря си и че е уредил да напуснем страната.
— Но как, след като сте били издирвани от властите? — настоя да разбере Козловски.
Салазар сви рамене.
— Не беше трудно. Тъстът ми познаваше хора, които да ни помогнат. В началото на осемдесетте, когато бандите в Лос Анджелис бяха в разцвета на могъществото си, в Източен Ел Ей се роди новата престъпна организация от обединението на „Крипс“ и „Блъдс“. Тя попълваше редиците си главно от салвадорски бежанци, населяващи този район. Много от тях бяха бивши членове на Ескадроните на смъртта. Организацията беше наречена „Венганца дел Салвадоран“ (ВДС) и въпреки че беше по-малобройна от другите банди, бързо си спечели репутацията на най-жестоката и безпощадната. С течение на времето някои от членовете й бяха депортирани обратно в Салвадор и там те създаваха „дъщерни“ банди. Набираха нови членове и продължиха да се занимават с работата на Ескадроните на смъртта. Когато набраха опит и акъл, започнаха да създават клонове и на други места. Производство на наркотици и наркотрафик, нелегална търговия с оръжия, рекет — както в родината им, така и в други страни. Използваха гангстерските си връзки със Съединените щати, за да организират канал за трафик на наркотици от Салвадор и другите държави в Латинска Америка. Тъстът ми познаваше такива хора и знаеше, че те ще направят всичко за пари — тяхната мотивация изобщо не се базираше на политически убеждения. Той им плати добре, за да ни изкарат невредими и да ни доведат в Америка.