Мак се замисли върху думите му.
— Да, така е. — Силно се развълнува, но гласът му остана спокоен: — Вероятно не е нищо особено. Никой съд няма да се съгласи да пусне човек като Салазар на свобода. Не и след това, което е направил.
— Да, вероятно имаш право — разочаровано отвърна Джонсън, сякаш съжаляваше, че се е обадил. — Просто исках да знаеш и ти. Понеже участва в разследването. Не исках да ти причинявам главоболия.
— Нямам никакви главоболия, Джонсън. Винаги се радвам да разбера какво е развитието по предишните ми случаи. Особено когато се отнася за престъпник, прострелял един от нас.
— Да, така си казах и аз. Но вероятно си прав, че не е нищо особено.
— Вероятно е така.
— Добре тогава. Приятно ми беше да си побъбрим отново, Мак. Тук при мен не е толкова зле, но не и като на предишната ми работа. Понякога ми липсват момчетата от участъка. Предай им много поздрави от мен.
— Сам им предай. Следващата сряда ще се събираме у Хендерсън да играем покер. Сигурен съм, че никой няма да е против и ти да дойдеш.
— Наистина ли? — Мухльото май наистина се развълнува. Колко жалък беше. — Ще бъде страхотно. Тогава ще се видим там.
— До скоро. — Мак затвори телефона, преди Джонсън да е продължил. Не можеше да го слуша нито секунда повече.
Остана да седи на бюрото, размишлявайки върху новата информация. Повечето от това, което той каза на Джонсън, беше вярно. Вероятно това посещение при Салазар нямаше да доведе до нищо. Затворниците винаги се стремяха делото им да бъде преразгледано от съда. За бога, та те нямаше какво друго да правят зад решетките. И вероятността който и да било съд да изслуша молбата на човек, излежаващ доживотна присъда, беше близка до нулата. Така че наистина нямаше за какво да се тревожи.
Но въпреки това беше разтревожен. Беше обзет от онова шесто чувство, което спохожда ченгетата, когато нещо не е наред. Интуиция. Майната им на компютрите. Силициевите чипове никога не са имали предчувствие, а именно вярното предчувствие правеше един полицай ефективна единица.
Той вдигна слушалката и набра по памет един номер.
— Трябва да говорим — каза, когато му отговориха.
— Мария беше бременна, когато пристигнахме в тази страна — каза Салазар. — Беше толкова щастлива. И за двама ни беше трудно и мъчително да напуснем дома и родината си, но бяхме обзети от приятно вълнение, когато пристигнахме в Америка, защото можехме да започнем живота си наново, далеч от смъртта и насилието.
Докато Салазар говореше, Фин потъна за кратко в собствените си мисли. От опит знаеше какво е да те подмятат непрекъснато от домове за сираци в домове на приемни родители и оттам на улицата. Добре знаеше какво е трудно съществуване. Сам си беше изградил сегашния си живот, но все още се чувстваше самотен. Салазар, от друга страна, беше минал и през деветте кръга на ада: откъснат от дома си и напъхан в метална кутия, където е прекарал петнайсет години. И въпреки това този човек му се изглеждаше спокоен и в пълен мир с душевния си свят. Показваше силен и непобедим дух. За разлика от него не се чувстваше самотен. Салазар имаше семейство.
— Когато бащата на Мария ни каза, че трябва да заминем, аз го помолих да уреди с нас да дойдат майка ми и брат ми Мигел. Ако ги оставех в Салвадор, Ескадроните на смъртта щяха да избият и тях. Баща ми умря една година след като с Мария се оженихме, а брат ми тогава беше само на седемнайсет. Затова той и майка ми живееха при нас с Мария.
ВДС — бандата, която ни съдейства да избягаме през Мексико и оттам през границата, е много добре организирана. Контролира голяма част от наркотрафика през Централна Америка и поддържа контакти в много градове в Щатите: Лос Анджелис, Ню Йорк, Вашингтон, Бостън. С част от моите пари аз уредих да ни докарат тук.
— Защо в Бостън? — попита Фин.
— Тук има значителна салвадорска общност. Освен това аз съм лекар, а Бостън се слави като център на медицинските науки. А тогава бях млад и глупав. Мислех си, че ще успея да си намеря работа в някоя болница, може би дори да си намеря някой наставник, който да ми помогне да се сдобия с лиценз да практикувам като лекар тук.
Козловски подигравателно се изсмя.
— За да практикуваш медицина тук, трябва първо да си американски гражданин или поне чужденец, пребиваващ законно в страната.